Младият автор Гергана Попова разказва за себе си:

Казвам се Гергана Борисова Попова. Живея в град Добринище и в момента съм в 11 клас в Разложката гимназия  СУ ”Братя Петър и  Иван  Каназиреви”.  Имам малко по-различна гледка точка за думата “хоби”. Хобито не е само това, което умееш да правиш добре, то също е и това, което те кара да си щастлив. Аз обичам да карам ски, да спортувам да изпитвам себе си в дадени ситуции, но това са моите умения, а това, правещо ме истински щастлива, е четенето на интересна и смислена книга, времето, прекарано със семейството и с любимите хора. Друго мое много любимо хоби е и писането на есета, съчинения, кратки текстове на различни теми. Никога не съм мислила, че мога да опиша това, което се върти в главата ми.

Един ден обаче се появи конкурс в училище за есе на тема “Чакам те, защото обичам чудесата”, организирано по случай празника на Петричката гимназия “Пейо Яворов”. Реших да се включа тъй като вече имах подготвено есе на подобна тема. Не вярвах, че ще бъде харесано до толкова, че да спечеля. Неочаквано седмица по-късно ми се обадиха да ми кажат, че есето ми печели първо място. Вдъхновението да продължа да пиша получих след като разговарях с директорката на Петричката гимназия. Нейните думи бяха, че такъв талант не трябва да бъде захвърлен на вятъра и трябва да продължа да работя с всички сили над него. Писането за мен е начин да изразя това,  което мисля и чувствам. Когато имам някаква идея просто взимам химикалката и записвам всичко,което ми идва на ум, дори да няма смисъл, но за мен то винаги има. Обичам да размишлявам  над живота, дори малко да фантазирам и да си измислям, но там, където го правя, няма никой друг освен аз, белият лист и химикалката. Писането ме кара да се чувствам спокойна, да игнорирам всяко заобикалящо ме зло. Когато пиша съм в свои води, тогава съм АЗ.

                                                      „Есенна мъка”

Eсен, дума с тъжен смисъл…. думата, която ми показва края на нещо вълнуващо… нещо, което трудно се забравя… и наистина беше така.

Наблюдавах, отиващото си лято с мъка в очите  и болка в сърцето. Рано сутрин още не разсънила се от дълбокия сън през нощта, вървейки по празните улици на път за работа, виждах  птичките , приготвящи се за полет към топлите страни, както ги наричах като дете. С тях си тръгваха и всички дълги  летни нощи…което ме кара още повече да се натъжа. Като малка не ми тежеше този камък,  като топка в стомаха  през септември, а как исках да порасна. Замислих се колко обичам лятото и  едновременно  го мразя, заради това, че продължава толкова кратко и ми причинява всичката тази болка всеки СЕПТЕМВРИ. Казват, че хубавите моменти свършват най-бързо…разбрах го чак сега!!!!

Гергана Попова

“Той “

Не беше мой, не бях негова!

Нямахме взаимно!

Нито аз без него, нито той без мен…

имахме се толкова, колкото се нямахме!

Само сърцата ни,само те се допълваха така,

че всякаш бяха едно цяло!

Нямаше сила на света, която да ги раздели, да ги спре!

Вървяхме срещу вятъра без страх, че може да ни завлече….

Не ни  разделяха годините, времето, моментите, хората…

не ни разделяха дори любовите!

Тръпката, нали знаете онази истинската,

която нощем ти пречи да спиш

и като топка се е свила в корема….

онази, която кара сърцето ти да тупти

по-силно при всеки случаен поглед,

онази, караща трапчинката,

която той смята за чаровна,

да се очертава от дясната страна на лицето

при всяка твоя неволна усмивка…

онази истинската, онази, която е завинаги!

Всеки има такъв човек , в живота си,

че когато той се появи, изпепелява всичко до основи,

всяка капка спомен за миналото,

но в замяна оставя силен белег за в бъдеще…

и не къде да е другаде, а точно там…

в сърцето!

Гергана Попова

Чакам те, защото обичам чудесата”

Есе

Когато те зърнах за пръв път, разбрах какво значи любовта от пръв поглед. Твоята опияняваща усмивка, изящно зелените очи плениха моя поглед. Усмихна се, на лицето ти се появи трапчинка, още я помня, сякаш ми казваше „Късно е – моя си!” Бялата ти, почти прозрачна кожа описваше твоята доброта и грижовност, сякаш знаех, че е така. Погледна ме, а аз се изчервих, не бях изпитвала такова чувство досега, разтреперих се, не можех да си поема въздух, задушавах се… Нали знаеш онова чувство на пърхащи пеперуди в стомаха, това изпитах, неописуемо е. Затаих дъх и си помислих, че това си ти, любовта на живота, моят човек и моят спътник в приключението, което започваше. Така се зарадвах, сърцето ми се разтуптя, изпълни се с щастие и любов, които сякаш с вряла вода разтопиха леда, вкаменяващ сърцето ми от години. Твоето съществуване, мили, запълва празнотата отляво. Колко ли силна може да е любовта? Знаеш ли защо бих те чакала? Защото вярвам в чудесата. Рано или късно ще се случи, ще дойдеш като гръм, неочаквано и изневиделица. Ще дойдеш като ураган, ще ме развееш и секунди след това ще ме оставиш сама, потънала в мисли и желания. Любов от пръв поглед ли? Сякаш съм те обичала цял живот. Цялото ми същество бълнува името ти, няма вечер, без да се появиш в съня ми, за да ми напомниш как не си мой, как не съм ничия, а само своя! В такива вечери обикновено се изправям на леглото и стоя така, докато спра да мисля за още несподелените ми чувства, или се свивам на кълбо, за да затъпя страха от това да се разкрия, имам предвид да разкрия цялата си същност, да сваля всички прегради. Плаши ме, плашиш ме, не спирам да те обичам, а дори не съм го споделила. Страх ли ме е наистина, или това е просто оправдание, показващо слабостта ми? Както и да го погледнеш, умът ми е обладан от теб, опиянена съм, твоя съм и тялом, и духом, колкото и глупаво да звучи. И само там и тогава, когато съм твоя, доброто в мен се учи да диша. Ужасявам се от болката, която можеш да ми причиниш само с твоето кратко „НЕ” или с думите „НЕ ТЕ ОБИЧАМ”. Те като кол ще се забият в сърцето ми и ще оставят там спомена за една несподелена любов. Ще го разчупят на милиони малки парченца, които трудно мога да сглобя отново. Любовта е като трика с клечки – издърпаш ли най-късата, губиш, а в повечето случаи става така. Много мислих какво още да напиша. Ще кажа само: ако ме обичаш, не позволявай да си тръгна, защото знаеш ли, един път счупеното, после никога не може да бъде пак същото. Чакам те, мое бленувано чудо! Чакам те, защото вярвам, че се случваш, чакам те, за да ти кажа, че те обичам! Чакам те в знойните нощи, обгърната от самота и съмнения, чакам те в празните слънчеви утрини, за да осмислиш деня ми, чакам те привечер, за да ти шепна приказки за любовта. Чакам те, за да стисна десницата ти и да потъна в лелеяно щастие. Чакам те, чудо!

Гергана Попова

Интервю с Ивайло Стоянчев, ученик от 10“а“ клас

Кратко представяне:

Казвам се Ивайло Стоянчев, от с. Бачево, община Разлог. Ученик съм в 10^а клас в СУ “Братя Каназиреви”, град Разлог. Уеник съм в Разложката гимназия вече 3 години. Моето хоби са преходите в планината и народните танци.

Участваш ли в различни конкурси, олимпиади, състезания и печелил ли си, имал ли си награди и постижения?

Истина е, че ежедневието на нас учениците е доста натоварено, но се старая да обръщам внимание на конкурсите и състезанията в сферите, които ме вълнуват. Следя, до колкото е възможно, какви са новите неща и се старая да участвам, ако имам възможност. А за награди и постижения…. Имам няколко награди от олимпиади, две първи места на Spelling Bee, но най-любими са ми наградите от Линвистичното кенгуру.

Защо смяташ, че историята е важна?

За мен историята е важна, защото тя е единствената ни пряка връзка с миналото, опита и живота на нашите предци. Клише е да кажа, че народ без история няма, но е така.

Как успяваш да си винаги оригинален и креативен в проектите си? Кое те вдъхновява?

Креативността си отдавам на това че обичам да работя с хартия и да правя оригами и други нейни производни. Оригиналността може би ми е вродена, защото баба ми е била декоратор в продължение на 23 години и за този период няма две еднакви витрини. А вдъхновението… То си идва отвътре. Понякога, когато чуеш дадена тема не ти идва нищо на ум,  но друг път идеите идват една след  друга или в моя случай – накуп.

Сподели своята формула за успех на съучениците си и по-малките, за да вземат добрия пример.

Колкото и странно да звучи формулата е: ТРУД+ПОСТОЯНСТВО=УСПЕХ

Кратка и проста е, но всеки има право да я интерпретира през своя поглед.

Дванадесетокласничката Елена Мекушина от СУ „Братя Каназиреви” се завърна от Брюксел, където заедно със още 99 младежи от българската историческа диаспора беше на посещение по покана на евродепутатите д-р Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Владимир Уручев.

Елена намира място сред стоте изявени деца, избрани да пътуват до Брюксел,  след активно участие в конкурсите на Фондация „Българска памет” и участието си в XXI семинар във Варна. За избирането й заедно с ученици от Албания, Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Румъния, както и от Западните Родопи и района на Тервел роля играе и отличеното й есе на тема: „Предприемачеството като възможност за личностно и професионално развитие”.

През първия ден от работната визита учениците  разгледаха  забележителностите на Брюксел, а през втория  имаха възможност да посетят ключовата институция на Европейския съюз и да разговарят с българските евродепутати.

Това е третото участие на  ученичката  от 12а в организираните конкурси от Фондацията на д-р М. Врабевски и трети пореден успех за нея.

В навечерието на празника на град Разлог и отбелязването на 105-годишнина от освобождението му учениците от 5б клас с класен ръководител Л. Джолева посетиха църквата в с. Добърско „Св.  Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Увлекателният разказ за историята на църквата, за тайните, които крие храмът, за легендарните Самуилови воини, потърсили спасение в китното селце, накара учениците да си припомнят незабравимите стихове на дядо Вазов. Петокласниците се впечатлиха от стенописите и се запознаха с основни сюжети от библейските книги.

След това те се пренесоха в света на своите баби и дядовци, в света на обичаите и традиционната нашенска къща, като посетиха къща за гости „Дешка” в с. Д. Драглище. С много смях и закачки те се забавляваха с някогашните нощулци, други се учиха да бутат колело, а накрая си направиха  традиционни пушета за спомен. Облечени в пъстри носии, те показаха, че познават и пазят ревностно традициите на родния ни край.

5 училища в Пиринско – ЕГ „Акад. Л. Стоянов“, ПМГ „Акад. Сергей Корольов” – Благоевград, СУ „Братя Каназиреви” – Разлог, ПМГ „Яне Сандански” – Гоце Делчев, профилирана гимназия „Яне Сандански” – Сандански, са сред 89-те учебни заведения в страната, които получават допълнителни средства от МОН за постигнати много добри образователни резултати. В зависимост от средните резултати, постигнати на държавните зрелостни изпити за последните пет години, училищата отличници са разпределени в 7 групи, а съгласно заповед на министъра на образованието от 13.07. т.г. е определен размерът на целевите средства за стипендии за 2017 г. по групи.

В първа група – по 25 лв. за всеки ученик в дневна и индивидуална форма след завършено основно образование, са общо 14 училища в страната, сред които и СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“. Припомняме, че със среден успех от ДЗИ 5.03 разложкото училище е на трето място в областта, а с постигнатия резултат от 5.023 е на 71-ва позиция /от близо 1000 училища/ в националната класация на МОН според матурата по български език и литература за 2017 г.

 ДО  ГРАЖДАНИТЕ  НА  ГРАД РАЗЛОГ

 УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

Възмутени от недоброжелателните коментари на някои от съгражданите ни по повод ремонтните дейности в СУ“Бр.Каназиреви“,  решихме да изложим становището си по този въпрос.

Нашето училище е със  100- годишна история и в него се обучават най-успелите ученици от града и региона. Училището е институция, в която съжителстват интелект, дух, всеотдайност, благодарение на които възпитаваме бъдещите граждани на България. Как ще стане това, ако:

• покривите на сградата текат;
• имате басейн, а нямате пари да го напълните с топла вода;
• фасадата е „изпъстрена“ с нецензурни надписи;
• стените са напукани и …..?

Ние – учители и ученици – заслужаваме да работим най-малкото в нормални условия заради невидимия изнурителен и благороден труд, който полагаме.

Благодарим на Кмета на Община Разлог, който е оценил това и е положил максимални усилия проектът да бъде спечелен и изпълнен!

Благодарим на екипа с ръководител инж.Ваня Илиева за денонощните усилия, вложени в разработването на проект  „Повишаване на енергийната ефективност на обществените сгради в гр.Разлог – сгради на образователната инфраструктура“, за да бъде одобрен и финансиран с европейски средства!

Благодарим на онези наши съграждани, които оценяват и приветстват всички усилия, за да се обновява и облагородява градът!

Училището, което е на всички ни, заслужава да бъде обгрижвано като роден дом заради успехите, които постига!

И ако през 1917 г. първата сграда на  Разложката гимназията е построена с дарението на благодетелите братя Петър и Иван Каназиреви, то днес има граждани, които се възмущават от предоставените европейски средства за училището.

ОТ КОЛЕКТИВА, ОТ РОДИТЕЛИТЕ И УЧЕНИЦИТЕ
НА СУ“БРАТЯ КАНАЗИРЕВИ“, ГР.РАЗЛОГ

На 23 юни 2017 г. в СУ „Братя Каназиреви“ се проведе обучение на педагогическия колектив на училището. Темата „Иновативни практики за работа с родителите“ е много актуална. Обучението се проведе в рамките на международния проект „Родителски кът“, 2015-1-PL01-KA201-016992. Проектът е три годишен за стратегическо партньорство по програма Еразъм +, КД2, изпълняван от СУИЧЕ „Св Кл. Охридски“-Благоевград.

Основна цел е подобряване уменията на учителите при работа с родители и разширяване на съвместните дейности. Споделени бяха добри практики от България и Европа, публикувани в изработеното Ръководство с добри практики и указания за прилагането им. Представен бе сайта на проекта www.parentscorner.eu и част от материалите публикувани в секцията резултати от проекта (материалите са и на български език).

Предстои провеждането на конференция по темата през първия учебен срок на следващата учебна година. Всички интересуващи се от темата могат да се присъединят.

В рамките на обучението бе представена и платформата Кан академия на български език, като инструмент, с който родителите могат да стимулират и следят обучението на децата си. (bg.khanacademy.org). Българската версия се реализира от НПО „Обучениe без раници“.

Каква по-голяма награда за учениците от участието им в конкурси и състезания от моралното удовлетворение, че техния труд е оценен напълно и е на първо място!

Учениците от 9“а“ клас имаха възможността да се включат в националния конкурс, посветен на Златния век и времето на управлението на цар Симеон Велики, организиран от Частно училище „Цар Симеон Велики“, Мминистерство на образованието и фондация „Българска памет“. Като цяло конкурсът „Към Златния век“ беше адресиран до учениците от прогимназия и гимназия от всички български училища в страната и чужбина, като сред целите му бяха не само връщане назад към миналото на българската държавност, но и визионерски поглед за нашето бъдеще като народ в европейското семейство и в света.

Учениците се включиха с филм, посветен на Златния век, съчетаващ едновременно исторически разказ, сърдечно послание, отправено към самия владетел и кратка театрална постановка.  В ролята на цар Симеон влезе Ивайло Стоянчев, негова съпруга бе Мария Коцакова, а свитата – Маргарита Дюлгерова, Михаела Борисова и Яна Михайлова. Посланието към цар Симеон бе изпратено от Стефания Дърпатова и Кристина Копанарова. Режисьор на филма и основно техническо лице бе Иван Тумбев от 10“в“ клас.

Награждаването бе проведено в двора на ротондата „Св. Георги“ в София като представители на 9“а“ клас получиха грамота, книги и интересен и нетрадиционен подарък – дрон, с който да продължат да творят. След церемонията всички наградени посетиха Гербовата зала на Президентство на Република България, където видяха в оригинал „Цар Симеон“ на Д. Гюдженов, а след това се докоснаха до наследството на президентската институция в Библиотеката на институцията. Цялата група посети и църквата „Св. София“, паметника на незнайния войн и катедралния храм „Св. Александър Невски“.

„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.“ Плутарх

Учителите от нашето училище преминаха отново през квалификационен курс на тема „Справяне с агресивното поведение на учениците“, което бе проведено във Вонеща вода в началото на месец юни. Лектор на обучението бе доц. Емилия Евгениева от Фондация „Европартньори 2007“, която за пореден път успя да накара учителите да мислят и да отстояват позиции по време на дискусиите.

Като цяло обучението бе свързано със запознаване с принципите за стимулиране на самопознанието и самопомощта на педагогическите кадри, както и овладяване и усъвършенстване на уменията за хармонизиране на връзката “индивид – среда” и  комплексно развитие на емоционалната интелигентност и груповата съгласуваност .Методистката успя да покаже на учителите, че всичко може да се реализира посредством интерактивни методи и техники – дискусии, ролеви игри (симулационни и ситуационни), работа в група, обсъждане на казуси, анализ на текстов или видео материал. В края на семинарното занятие учителите отчетоха факта, че чрез осмисляне на теоретичните познания, ще може да се усъвършенстват практическите умения за справяне със стреса както с учениците, така и в работната среда.

В края на ползотворния уикенд всички посетиха старопрестолния град Велико Търново и се разходиха на вечните исторически обекти като църквата „Св. 40 мъченици“, крепостта „Царевец“, Регионален исторически музей „Учредително събрание“ и пазаруваха сувенири от Самоводската чаршия.

Единадесетокласничката Елена Мекушина за втори път участва в конкурс на фондацията на господин Милен Врабевски и безапелационно спечели първо място с есето си на тема: „Предприемачите- мечтателите на 21-ви век в 1000 думи”. След като през есента на 2016 г. тя взе участие в Националната младежка конференция във Варна, сега ученичката от Разложката гимназия е в столицата, където от  5 до 9 юни се провежда младежки обмен на тема: „Насърчаване на предприемачеството и финансовата грамотност с цел преодоляване на младежката безработица“. Събитието се организира от Фондация „Българска памет” и е съфинансирано по програма „Еразъм+“ на ЕС, Ключова дейност  1 „Образователна мобилност за граждани“. Участниците са близо 50 младежи, на възраст между 15 и 24г., от Република България, Република Сърбия и Република Молдова.

Чрез изпълнението на петдневния обмен Фондацията цели да постигне  намаляване процента на преждевременно напускащите училище младежи, да предостави възможност за обмен на идеи на младежи от Югоизточна Европа, да популяризира неформалното обучение сред младите, както и да подкрепи предприемаческия дух и комуникационните умения на младите с различни институции.

В рамките на едноседмичния обмен се провеждат редица срещи с успели личности и предприемачи – Доброслав Димитров, съосновател на „Империя Онлайн” ООД , Бойко Благоев – ръководител отдел „Информация и комуникация” в представителството на Европейската комисия в България, Диана Аладжова – председател на „Обединени идеи за България” и мн. други.

„Елена е изключително креативна и инициативна, мисли бързо и различно, а в писането на есета е винаги нестандартна и провокативна.” – споделя за нея преподавателят й по БЕЛ  Л. Джолева и допълва, че първото място на Елена не е случайно, а заслужено признание за новаторските  й идеи.

Възпитаничките на треньора Иван Копанаров завоюваха бронзовите медали на финалите по волейбол при девойките VІІІ-Х клас на 33-те държавни Ученически игри. В надпреварата, която се проведе във Видин, участваха най-добрите 10 отбора от страната. Състезанието се организира по правила, утвърдени от Министерството на образованието и науката и Министерството на младежта и спорта. В оспорван мач талантливите девойки от Разлог победиха отбора на Добрич с 3:2 гейма и си тръгнаха с купа и бронзови медали. Освен с бронза, Християна Боздева от ІХа клас се окичи и с приза „Мис ученически игри”.

В същото време групата на Жанета Прешелкова по проекта „Твоят час” обра част от медалите на проведения в Банско ежегоден турнир по тенис на маса, организиран от Ротари клуб Банско-Разлог. Учениците на СУ „Братя Каназиреви” грабнаха купата за Второто място в отборната надпревара в условията на ожесточена конкуренция с над 10 училища от областта. Емил Саев от ІХб клас спечели златния медал в индивидуалните състезания за своята възрастова група, а веднага след него със среброто се нареди Михаела Борисова от ІХа клас. Сребърен медал завоюва и Станислав Ганджов от VІІІа клас. В тазгодишната надпревара се включиха над 80 деца от общините Банско, Разлог, Белица и Гоце Делчев.

Успехите си учениците посвещават на 100-годишнината на Разложката гимназия и доказват, че са сред най-добрите не само в ученето, но и в спорта.