Коледният бал на СУ „Бр. Каназиреви“ премина в бляскава холивудска атмосфера, както подобава на училище със 100-годишен юбилей.

По червения килим, опънат на стълбите пред култовия разложки  ресторант  „Мурата“, преминаха всички учители и ученици, посрещнати от бъдещите абитуриенти и техните класни ръководители г-жа Л. Спасова и г-жа С. Крънчева.

Под интрото на 20th Century Fox зрелостниците влязоха с танцова стъпка в залата, направиха кръг, а в средата му  две гласовити момичета дадоха началото на вечерното парти с песента Shake it off на Тейлър Суифт.

Вечерта продължи с песни и танци, а между тях забавления и игри. В първата  част на играта двама участници от всеки клас трябваше да задържат балон, обърнати с гръб един към друг и движейки се да го пуснат в нарочно поставен за целта кашон. Във втората част двамата участници, държейки с устата си сурови спагети, пренасяха поставено  на тях топче за пинг-понг и отново трябваше да го пуснат в споменатия кашон. Спечелилата от играта  двойка стана носител на званието „Мис и Мистър 2017“ .

Дойде ред и на тържествената част, в която домакините от юбилейния випуск раздадоха статуетките Оскар, в различни категории, на класните си ръководители и всички свои учители, като за всеки от тях бяха съчинили по едно мило стихче.Мини Оскари бяха връчени и на всеки клас.Цялата вечер бе бляскава церемония и феерия от танци, младост  и красота!

Три ученички от Разложката гимназия – Стефания Дърпатова, Дана Мицина и Маргарита Дюлгерова, бяха отличени с трето място и поощрителни награди за есе, посветено на Левски в национален конкурс.

Конкурсът е под егидата на Министерство на образованието и науката, РУО – Варна и Първа езикова гимназия Варна и е посветен на 180 години от рождението на Васил Левски. От Разложката гимназия, под ръководството на Соня Крънчева – учител по история и цивилизации, участваха над 30 ученици в различни направления – есе, стихотворение, филм. Най-активни бяха 10″а“ клас, които освен с есета, участваха и с филм, посветен на Левски. От всички тях трите ученички – Стефания Дърпатова, Дана Мицина и Маргарита Дюлгерова спечелиха трето място в категория „Есета“ и показаха своите разсъждения, свързани с живота и делото на Апостола.

Поздравления!

От 11 до 15 декември учениците от най-старото и престижно училище в Разлог и региона отбелязаха Националната седмица на четенето с редица интересни инициативи. Още в първия ден на кампанията родители се включиха в „Любимата книга на моята мама” и четоха откъси от детски книги на своите деца в 5б клас. Възпитаниците на Л. Джолева споделиха пред своите майки кои са техните любими книги, коментираха поуките от „Малкият принц” на Екзюпери, изразиха мнението си за все по-модерните електронни книги.

Деветокласниците на госпожа Ем. Бисеринкова се включиха в „Книжка подари и почети”, като направиха жест към първокласниците и им подариха богато илюстровани детски книжки. Почетоха им поучителни истории, подариха им късметчета с пословици и поговорки.

Шестокласниците се включиха в състезанието „Модерно е да си грамотен”, проведено в два кръга – писане на диктовка на 13.12.  и тест за аналитично четене на 15.11., до който бяха класирани 14 шестокласници, справили се безупречно на първия кръг. Учениците на М. Арнаудова и Ж. Крайнова се включиха с ентусиазъм в надпреварата по правилно писане.

На 14.12. петокласниците от класа на Л. Джолева участваха в читателски маратон под надслов „Да преборим агресията с четене”. Домакин на състезанието беше Читалищна библиотека – Разлог, като жури в състав Л. Иванова и В. Крайнова отсъдиха кои са най-бързите четци. Трето място заеха П. Иванова и В. Пандева, второто място завоюва М. Харизанов, а на първо се класира безапелационно Ат. Коюмджиев. Петокласниците участваха и отборно в занимателни игри, свързани с тълкуването на прочетените текстове – „Дар от сърце”, „Кристалният Джакомо” и „Мързеливият”.

План за дейностите в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви” във връзка с Националната седмица на четенето – 11.12. – 15.12.2017г.

1. „Любимата книга на мама е….” – организиране на четене на откъси от популярни детски романи с участието на майки в часа на класа – Vб клас, 11.12.2017г.

2.„Книжка подари и почети” – кампания на IXб клас за купуване, подаряване и колективно четене на любими детски приказки на децата от първи клас – 14.12.2015г.

3.„Да преборим агресията с четене” – четене на приказки за ценностите и състезание за най-добър четец, организирано със съдействието на Читалищна библиотека, Разлог с ученици от V клас – 14.12.2017г.

4.„Модерно е да си грамотен” – състезание по правопис за шестокласници – 15.12.2017г.

Инициативи, извън тази седмица:

1. „Очи в очи с писателя или за предизвикателствата на перото” – дискусия с писателката Б. Асиова по повод романа „Вълчицата излиза привечер”, реализирана с ученици от XIIа клас на 28.11.2017г.
2. „Книжна Коледа” – инициатива на доброволци от гимназиален етап, свързана с купуването и даряването на нови книги /излезли след 2000г./ на училищната и читалищната библиотека – тече в момента до 22.12.2017г.

СРЕЩА С УЧЕНИЦИ от 12-и клас в СУ „Братя Петър и Иван Каназиреви“ с Бойка АСИОВА

Повод – новият  роман „Вълчицата излиза привечер“

28. XI. 2017 г.

Разлог

ВЪПРОСИ към авторката

1. Колко време Ви отне да съберете цялата информация за книгата, да я напишете и да я издадете? (Спасиана Григорова)

Много, с прекъсване по причина на житейски обстоятелства. Самото писане не е равно на времето за написване. Издаването стана бързо, защото съм автор на солидно издателство. Последните ми  7 книги са с марката на „Жанет 45“. Този ми роман стана готов за минимум необходимо технологично  време за отпечатване. Без нито ден чакане в издателството.

2. Какво Ви накара да напишете тази книга точно за тази случка? (Михаил Цинцаров)

Това е история, върху която се проектира характеристиката на епохата.

Иначе убийството дълго време ме спъваше. Стъписваше ме.

3. Раздразни ли Ви държанието на някой герой, докато пишехте книгата си? (Вяра Чилева)

Вяра,  питате ме, сякаш аз взимам отнякъде героите си наготово и те са независими от мен. На пръв поглед въпросът е абсурден. Но, когато създавам героите си, те заживяват като истински хора. И много ми личи на кои симпатизирам, към кои даже имам слабост и кои не харесвам. То е като в живота. Хора всякакви и отношенията ми с тях са  различни.

4. За кой герой писахте с най-голямо удоволствие? (Магдалина Кьосева)

Трудно ми е да кажа. Някои ми бяха ясни от началото, други ми се опъваха, трети се появиха неочаквано. Като неканени, но добре дошли. Сава Алтънин от начало до край знаех какъв е. Само го изпипвах. Прибавях щрихи, детайли, кефех се на работата си и нямах никакво съмнение, че това е типът, който искам да покажа.

5. Кое Ви вдъхнови да озаглавите книгата по този начин? (Фатиме Муса)

Заглавието изскочи по-късно. Нямах предварителна идея. Когато пишех как майката и децата трябва да изкарат зимата в подножието на планината и физически я виждах как тя с тях излиза, за да търсят храна, мярна ми се силуета на вълчица.

6. Как разбрахте, че имате таланта да пишете книги? (Петър Копанаров)

Е, аз съм родена в среда, ако не със силно развита, то с добра устна традиция. Най-вече мама, дедо, нана, баба, тетите, комшиите, роднините. И всичкото това общуване е на дъното на моето прописване.

Сватби, погребения, празници, делници, полска работа, грижа за животни, помагане на изпаднали в беда роднини и хора. Това е развило моята впечатлителност.

Различни, всеки с характера си. Едни по-приказливи, други мълчаливци. Едни по-ведри, някак въздушно леки, други по-тежки, строги. Работливи. Работа не им стигаше. Кой каквато я можеше.

Страшно ми е да изрека: такива хора вече няма. Както Хайтов казваше за своите герои.

Сама, не, не съм разбрала, че мога да пиша. В училище бях отличничка, отличаваха ми съчиненията по литература. Нищо повече. Но имах влечение към точните науки. Инженер-химик съм по образование. Завърших с желание и ясна представа за бъдещето си. Доколкото живеех във време на силно икономическо развитие на държавата и гледах на тази си перспектива с голяма доза романтика.

Животът ме срещна с пишещи хора. Те ми казаха, че мога да пиша. Съдеха по приказките ми, по разсъжденията. Но това са различни качества – да говориш и да пишеш.

Когато главният редактор на сп. „Септември“ ми предложи да напиша нещо, а то беше издание на Съюза на българските писатели, където публикуваха най-големите български писатели, реших, че не съм чула добре. Винаги съм била респектирана от писането. А една моя читателка, ето тя е читател с вкус, ме сръчка след няколко книги, че ми е време  да съм посегнала към най-тежкия жанр – роман. Така написах „Яловата вдовица“. Почнах го като разказ. Една история преинтересна от детството ми, чиито герои познавах лично. Тръгна разказът, но му стана тясно. Появиха се нови герои, разклониха се нови истории и взех, че написах първия си роман.

7. Какво Ви вдъхнови да напишете „Вълчицата излиза привечер? (Денислава Янева)

Драма, за която знаех от дете. Всяка човешка  история е документ за времето.  Интересна епоха, много четене, взиране да проумея защо и как се е случило. Познавах много от прототипите. Не за всички предварително знаех, че ще населят книгата ми.

8. От къде събрахте информацията за книгата? (Мария Лечова)

То не се става със събиране механично. Става с натрупване на житейски опит. Средата, в която живееш, е много важна. Растях сред паметливи  хора, които познаваха историята на рода си и я тачеха. На първо място майка ми, която имаше изявен природен интелект. Винаги много съм общувала с близките си.

Голям късмет извадих с професията, която упражнявам близо 40 години. Журналистиката, това са контакти с хора, чиито животи изслушваш. Силно разширява хоризонта.

 Писане без четене не става. Освен художествена, обичам документална литература. Историография, спомени, краеведчески материали, писма, снимки, песни. Интересувам се от имената,  те носят характера на времето и района. Прякорите – също. Топонимията. Много са факторите, които създават усещане за автентичност. Това пък внушава доверие у читателя, че не го будалкаш, а той просто наднича през рамото ти и просто наблюдава кое как се случва по света.

9. Защо точно тези герои решихте да включите в книгата си? (Георги Асев)

Основната история, разбирам, че нея имате предвид – убийството има своите прототипи. Но тя се преплита с много други съдби, сами по себе си интересни. Така, както животът е шарен. Свят пъстър.

10.  Свързахте ли се с някого от роднините на тези хора преди да напишете книгата? (Георги Орозов)

Да. С неколцина от най-близките. Информацията ми е от първа ръка. Мъчителни разговори. Гнетящи.

11. Трудно ли Ви беше да превърнете реалните персонажи в герои от книгата? (Миряна Пандева)

Много. Защото хорската памет за случилото се е много ценна, но не е всичко. Освен това ми беше трудно да се освободя от диктатурата на фактите. За да не се получи документално повествование. Колкото ти дават, дваж повече ти стесняват хоризонта, спъват въображението да се развихри. Но има неща толкова интересни и неочаквани, внезапни, че никой талант не може да ги измисли така, както ги е завързал самият живот.

Знаете от учебниците къде писателите са намирали персонажите си. Та всички от „Чичовци“, и която и творба да вземете на Иван Вазов, са от Сопот, Карлово, подбалканските градчета. Те са комшии, роднини, връстници. Бяла черква, градчето, където се развиват събитията на романа, това е старото му име преведено от турски Акча клисе.

„Под игото“ го беше прочела много пъти и намираше особена наслада да отгатва кои действителни лица от Сопот се криеха под измислените имена.“ – пише проф. д-р Иван Шишманов за баба Съба, майката на писателя. Пример от нашата класика. В световната – същата работа.

12. Каква е най- важната поука, която може да извлече читателят, прочитайки тази книга?  За Вас кой беше най- ценният урок, който научихте,  докато я пишехте? (Мартина Дръдалова)

Всеки читател сам вади поуката за себе си. Според много фактори – възраст, пол, култура, вкус. Колкото читатели, толкова и прочити на книгата.

А за мен най-ценният урок е, че писането е сериозна и тежка работа. Вече го знаех от предишните си книги.

13. Защо Алекса Тушев е заплашен от ВМРО? Защо искат да го убият? Можете ли да разкажете повече за ВМРО? (Елена Джолева)

Моят герой е от лявото крило на ВМРО. Това го противопоставя на ръководството. Той спасява от смърт  участниците в Септемврийското въстание в родния си град. Колкото и условно този бунт да е наречен въстание, той има социални параметри. Това е конкретната причина да му замислят смъртта.

ВМОРО (Вътрешна македоно-одринска революционна организация) е създадена през 1893 г. в Солун за освобождение на български земи, останали под османско владичество след Руско-турската освободителна война. Първосъздателите ѝ са едни от най-светлите имена в българската история. Името ѝ претърпява промени според историческиет обстоятелства. Тази организация е патриотична, родолюбива. Има сложен, понякога противоречив характер. Труден за разбиране. Периодът, в който разполагам историята на моя роман, е мрачен. По това време ВМРО вече се е превърнала на държава в държавата, със своя много сурова, жестока система на вътрешни взаимоотношения. Извършват  се убийства по софийските улици между довчерашни единомишленици. Забранена  е през 1934 г. заедно с всички тогавашни партии.

14. Какво се случи с дъщерите на Росица – Нора и Люси, след смъртта на брат им Алън? (Магдалена Балакчиева)

„Вълчицата излиза привечер“ е с отворен финал. Както и „Яловата вдовица“. Дали някога ще разкажа още за тях, не знам.

15. Защо героите избират да се установят точно в Америка? (Гергана Елчинова)

Америка в онези години е силно привлекателна за целия свят. В това число и за земляците на моя герой. Най-вече, че този наш край е беден, затворен географски, сурова природа, неплодородна земя, изостанал поради по-късното освобождение от турско робство. Поминъкът труден. Мъжете масово са ходили на гурбет.

16. Защо избрахте главната героиня Росица да се превъплъти във вълчица, а не в някое друго животно, носещо скрит символ? (Елена Мекушина)

По-скоро интуитивно, отколкото нарочно търсено. Моята героиня е посочена с пръст от общественото мнение за подсторник на убийството. Тя и децата ѝ са в жестока изолация. Майката е заставена да съхрани физически и психически децата си и даде кураж на мъжа си да оцелее. Майчиният и женският инстинкт я уподобяват на вълчица. Нещо такова. Не съм го търсила нарочно. Избистри се не изведнъж.

17. Имало ли е момент, в който сте искали да се откажете от писането? Било то заради недостиг на време, изчерпване на идеи или защото в един момент го намирате за скучно? (Величка Парапунова)

Не! За скучно в никакъв случай. Идеи много. А, времето, да, то е малко. Въпрос на воля и лична организация да си осигуря собствено време за писане. А то не е регламентирано по часове и дни така, както ходим на работа. Друга материя е. Далеч по-сложно.

18. След като написахте цялата книга, какви чувства изпитвахте? (Ренета Хаджиева)

 Огромно облекчение, че я завърших и тръпно очакване, как ще се приеме от читателя. 

20. Затрудни ли Ви писането на тази книга и какво се изисква за това? (Иван Влахов)

Да. Не ми беше лесно. Предполага много труд. Познаване на историческото време, в което разполагам романа си. А това значи много четене.  При това епохата да остане само рамка. Истинската история, която в моя случай е с много разклонения, да доминира. Съдбата на героите, личната им орисия, това е интересно.

21. С постъпката на кой от героите от книгата бихте описали себе си като личност? (Надежда Атанасова)

Всеки автор вписва и от себе си в цялостната тъкан на книгата. И аз не правя изключение. Това, което пиша, преминава през мен самата. Неусетно някак. Моят опит, възглед, усещане…

22. Трудно ли е в днешно време да се утвърдите като автор, имайки предвид хилядите заглавия, които излизат годишно? (Павлина Джупанова)

Не е лесно, но не по причина на многото заглавия.  Целта ми не е масовият читател, а този с вкус. Каквото е и посланието на тази среща. Опитвам се да съблазня читателя. Защото писането си е съблазняване. Но не този читател на вестници онлайн или пък на новини на живо. Искам да привлека любознателния, чувствитения, отворения. Радвам се на интересни читатели, които ме следват от книга на книга. Мнозина от тях ми пишат, търсят връзка с мен и тези усилия аз много ги ценя.

Литературата е изкуство. Тя не е масов продукт. Може си и без нея. Но не книгата губи, а този, който я подминава.

23. Някога смятали ли сте да използвате псевдоним? (Миглена Кърлова) Не.
24. Дава ли Ви енергия писането, или Ви изморява? (Елена Петрова)

От наброските, до писането е изтощително, но много вълнуващо. Както споделя американският писателСтивън Кинг – пътят се изминава на колене.

Понякога една единстнеа дума я търся с дни. Но си струва. Никаква друга работа не ми носи толкова радост, колкото завършената книга.

И ОТ МЕН ВЪПРОС МОЖЕ ЛИ?

С кого споделихте впечатленията, вълненията от романа?  С родителите говорихте ли си? Те знаеха ли какво четете?

МИЛИ ДЕЦА, подарявам ви едно стихотворение. С него искам да благодаря за усилията ви, щото нашата среща да бъде прекрасна!

Фернандо ПЕСОА

ПОЗДРАВЯВАМ ВСИЧКИ, КОИТО ЩЕ МЕ ПРОЧЕТАТ

…
Поздравявам ги, слънце им желая
и дъжд, когато дъжд е нужен
и домовете им да имат до отворения прозорец
един обичан стол,
където да приседнат и стиховете ми да зачетат.
И четейки стиховете ми, да мислят,
че съм нещо естествено –

например старинното дърво, под чиято сянка в детството
грохвали са уморени от игра
и бърсали потта от сгорещеното чело
с ръкава на скъсана дрешка.
8. 03. 1914 г.
Превод от португалски: Румен Стоянов

„Очи в очи с писателя или за предизвикателствата на перото“

Под това мото премина литературната дискусия на учениците от 12а клас с писателката Бойка Асиова, състояла се на 28.11.2017г. Домакините от Разложката гимназия приеха своята възпитаничка в навечерието на 100-годишния юбилей на училището, а учениците се включиха с интерес в импровизирания литературен съд над героя от най-новия роман на писателката – „Вълчицата излиза привечер“. Романът беше анализиран и интерпретиран от учениците с голямо майсторство и литературни умения. За да се потопят всички присъстващи в атмосферата на романа, ученици от 11. клас се превъплътиха в ролите на местните клюкари – Манка, Дуцето и др. Много въпроси бяха зададени на Б. Асиова – за прототипите, за трудностите да осъдиш или оправдаеш героя си, за умението да разкажеш нещо така, че да има смисъл и да докосне сърцето. Ученическият прочит удиви авторката, за което тя изказа своето удовлетворение от факта, че младежите четат дълбокомислено и с вкус.

 „Инициативата е част от дейностите, които учителите планират с цел насърчаване на четенето“ – сподели Л. Джолева, ст. учител по БЕЛ.

На срещата присъства директорът на гимназията – М. Попадийна, бивши и настоящи учители – Афродита Андреева, Т. Денчева, д-р К. Бранкова, Ем. Бисеринкова, много ученици от училището и от ПГТХТ.

По покана на Овергаз ученици от 5б, 5в и 7а клас с ръководители – Л. Джолева, Здр. Сугарева и В. Боткова, посетиха в Деня на отворените врати офиса на сдружението в град Разлог. Инж. Иван Найденов запозна децата с особеностите на добива на природен газ и им показа как се добива природното богатство, за да стигне до домовете на хората и да се използва в бита. Чрез интересна презентация бъдещите инженери се запознаха с пътя на суровината от природата до градовете и селата.

Учениците имаха възможност да разберат какво точно работи газовият инженер и да покажат сами какво знаят за добиването и безопасната експлоатация на природния газ.Под формата на игра те демонстрираха как ще добият газ от подземни находища и как ще го доставят на хората за потребление.

Ученичката от 12а клас Елена Джолева взе участие в тридневен семинар в столицата на тема „Младите предприемачи на 21. век“ от 15 до 17 ноември. За участието си заедно с още 29 младежи от Югозападна България в организирания от Фондация „Българска памет“ практически форум Елена пише есе, в което изразява личната си визия за професиите на бъдещето. Тя е сред избраните младежи, които имат възможността чрез ролеви игри да научат повече за предприемачеството като философия на новото време.

Семинарът е разделен на два интересни модула. По време на първия модул се проведе неформално обучение за придобиване на предприемачески компетентности. Във втория модул се осъществиха срещи с реализирали се предприемачи, с цел да се насърчат и вдъхновят младите хора към развитие на собствени идеи и предприемаческо мислене, както и да получат полезна информация за предоставяни възможности за младежко предприемачество в България. От представителите на НПО сектора младежите научиха за формите на т.нар. „вътрешно предприемачество“, което се осъществява във вече съществуващи организации.

Математиката е изчисление, приложение и вдъхновение. Изучаваме математиката, защото вълнува умовете. С проектите, които представят  учениците от 11а,б,в кл. с преподавател Мариана Манова редицата на Фибоначи вече има нови фенове.

Младият автор Гергана Попова разказва за себе си:

Казвам се Гергана Борисова Попова. Живея в град Добринище и в момента съм в 11 клас в Разложката гимназия  СУ ”Братя Петър и  Иван  Каназиреви”.  Имам малко по-различна гледка точка за думата “хоби”. Хобито не е само това, което умееш да правиш добре, то също е и това, което те кара да си щастлив. Аз обичам да карам ски, да спортувам да изпитвам себе си в дадени ситуции, но това са моите умения, а това, правещо ме истински щастлива, е четенето на интересна и смислена книга, времето, прекарано със семейството и с любимите хора. Друго мое много любимо хоби е и писането на есета, съчинения, кратки текстове на различни теми. Никога не съм мислила, че мога да опиша това, което се върти в главата ми.

Един ден обаче се появи конкурс в училище за есе на тема “Чакам те, защото обичам чудесата”, организирано по случай празника на Петричката гимназия “Пейо Яворов”. Реших да се включа тъй като вече имах подготвено есе на подобна тема. Не вярвах, че ще бъде харесано до толкова, че да спечеля. Неочаквано седмица по-късно ми се обадиха да ми кажат, че есето ми печели първо място. Вдъхновението да продължа да пиша получих след като разговарях с директорката на Петричката гимназия. Нейните думи бяха, че такъв талант не трябва да бъде захвърлен на вятъра и трябва да продължа да работя с всички сили над него. Писането за мен е начин да изразя това,  което мисля и чувствам. Когато имам някаква идея просто взимам химикалката и записвам всичко,което ми идва на ум, дори да няма смисъл, но за мен то винаги има. Обичам да размишлявам  над живота, дори малко да фантазирам и да си измислям, но там, където го правя, няма никой друг освен аз, белият лист и химикалката. Писането ме кара да се чувствам спокойна, да игнорирам всяко заобикалящо ме зло. Когато пиша съм в свои води, тогава съм АЗ.

                                                      „Есенна мъка”

Eсен, дума с тъжен смисъл…. думата, която ми показва края на нещо вълнуващо… нещо, което трудно се забравя… и наистина беше така.

Наблюдавах, отиващото си лято с мъка в очите  и болка в сърцето. Рано сутрин още не разсънила се от дълбокия сън през нощта, вървейки по празните улици на път за работа, виждах  птичките , приготвящи се за полет към топлите страни, както ги наричах като дете. С тях си тръгваха и всички дълги  летни нощи…което ме кара още повече да се натъжа. Като малка не ми тежеше този камък,  като топка в стомаха  през септември, а как исках да порасна. Замислих се колко обичам лятото и  едновременно  го мразя, заради това, че продължава толкова кратко и ми причинява всичката тази болка всеки СЕПТЕМВРИ. Казват, че хубавите моменти свършват най-бързо…разбрах го чак сега!!!!

Гергана Попова

“Той “

Не беше мой, не бях негова!

Нямахме взаимно!

Нито аз без него, нито той без мен…

имахме се толкова, колкото се нямахме!

Само сърцата ни,само те се допълваха така,

че всякаш бяха едно цяло!

Нямаше сила на света, която да ги раздели, да ги спре!

Вървяхме срещу вятъра без страх, че може да ни завлече….

Не ни  разделяха годините, времето, моментите, хората…

не ни разделяха дори любовите!

Тръпката, нали знаете онази истинската,

която нощем ти пречи да спиш

и като топка се е свила в корема….

онази, която кара сърцето ти да тупти

по-силно при всеки случаен поглед,

онази, караща трапчинката,

която той смята за чаровна,

да се очертава от дясната страна на лицето

при всяка твоя неволна усмивка…

онази истинската, онази, която е завинаги!

Всеки има такъв човек , в живота си,

че когато той се появи, изпепелява всичко до основи,

всяка капка спомен за миналото,

но в замяна оставя силен белег за в бъдеще…

и не къде да е другаде, а точно там…

в сърцето!

Гергана Попова

Чакам те, защото обичам чудесата”

Есе

Когато те зърнах за пръв път, разбрах какво значи любовта от пръв поглед. Твоята опияняваща усмивка, изящно зелените очи плениха моя поглед. Усмихна се, на лицето ти се появи трапчинка, още я помня, сякаш ми казваше „Късно е – моя си!” Бялата ти, почти прозрачна кожа описваше твоята доброта и грижовност, сякаш знаех, че е така. Погледна ме, а аз се изчервих, не бях изпитвала такова чувство досега, разтреперих се, не можех да си поема въздух, задушавах се… Нали знаеш онова чувство на пърхащи пеперуди в стомаха, това изпитах, неописуемо е. Затаих дъх и си помислих, че това си ти, любовта на живота, моят човек и моят спътник в приключението, което започваше. Така се зарадвах, сърцето ми се разтуптя, изпълни се с щастие и любов, които сякаш с вряла вода разтопиха леда, вкаменяващ сърцето ми от години. Твоето съществуване, мили, запълва празнотата отляво. Колко ли силна може да е любовта? Знаеш ли защо бих те чакала? Защото вярвам в чудесата. Рано или късно ще се случи, ще дойдеш като гръм, неочаквано и изневиделица. Ще дойдеш като ураган, ще ме развееш и секунди след това ще ме оставиш сама, потънала в мисли и желания. Любов от пръв поглед ли? Сякаш съм те обичала цял живот. Цялото ми същество бълнува името ти, няма вечер, без да се появиш в съня ми, за да ми напомниш как не си мой, как не съм ничия, а само своя! В такива вечери обикновено се изправям на леглото и стоя така, докато спра да мисля за още несподелените ми чувства, или се свивам на кълбо, за да затъпя страха от това да се разкрия, имам предвид да разкрия цялата си същност, да сваля всички прегради. Плаши ме, плашиш ме, не спирам да те обичам, а дори не съм го споделила. Страх ли ме е наистина, или това е просто оправдание, показващо слабостта ми? Както и да го погледнеш, умът ми е обладан от теб, опиянена съм, твоя съм и тялом, и духом, колкото и глупаво да звучи. И само там и тогава, когато съм твоя, доброто в мен се учи да диша. Ужасявам се от болката, която можеш да ми причиниш само с твоето кратко „НЕ” или с думите „НЕ ТЕ ОБИЧАМ”. Те като кол ще се забият в сърцето ми и ще оставят там спомена за една несподелена любов. Ще го разчупят на милиони малки парченца, които трудно мога да сглобя отново. Любовта е като трика с клечки – издърпаш ли най-късата, губиш, а в повечето случаи става така. Много мислих какво още да напиша. Ще кажа само: ако ме обичаш, не позволявай да си тръгна, защото знаеш ли, един път счупеното, после никога не може да бъде пак същото. Чакам те, мое бленувано чудо! Чакам те, защото вярвам, че се случваш, чакам те, за да ти кажа, че те обичам! Чакам те в знойните нощи, обгърната от самота и съмнения, чакам те в празните слънчеви утрини, за да осмислиш деня ми, чакам те привечер, за да ти шепна приказки за любовта. Чакам те, за да стисна десницата ти и да потъна в лелеяно щастие. Чакам те, чудо!

Гергана Попова

Интервю с Ивайло Стоянчев, ученик от 10“а“ клас

Кратко представяне:

Казвам се Ивайло Стоянчев, от с. Бачево, община Разлог. Ученик съм в 10^а клас в СУ “Братя Каназиреви”, град Разлог. Уеник съм в Разложката гимназия вече 3 години. Моето хоби са преходите в планината и народните танци.

Участваш ли в различни конкурси, олимпиади, състезания и печелил ли си, имал ли си награди и постижения?

Истина е, че ежедневието на нас учениците е доста натоварено, но се старая да обръщам внимание на конкурсите и състезанията в сферите, които ме вълнуват. Следя, до колкото е възможно, какви са новите неща и се старая да участвам, ако имам възможност. А за награди и постижения…. Имам няколко награди от олимпиади, две първи места на Spelling Bee, но най-любими са ми наградите от Линвистичното кенгуру.

Защо смяташ, че историята е важна?

За мен историята е важна, защото тя е единствената ни пряка връзка с миналото, опита и живота на нашите предци. Клише е да кажа, че народ без история няма, но е така.

Как успяваш да си винаги оригинален и креативен в проектите си? Кое те вдъхновява?

Креативността си отдавам на това че обичам да работя с хартия и да правя оригами и други нейни производни. Оригиналността може би ми е вродена, защото баба ми е била декоратор в продължение на 23 години и за този период няма две еднакви витрини. А вдъхновението… То си идва отвътре. Понякога, когато чуеш дадена тема не ти идва нищо на ум,  но друг път идеите идват една след  друга или в моя случай – накуп.

Сподели своята формула за успех на съучениците си и по-малките, за да вземат добрия пример.

Колкото и странно да звучи формулата е: ТРУД+ПОСТОЯНСТВО=УСПЕХ

Кратка и проста е, но всеки има право да я интерпретира през своя поглед.

Дванадесетокласничката Елена Мекушина от СУ „Братя Каназиреви” се завърна от Брюксел, където заедно със още 99 младежи от българската историческа диаспора беше на посещение по покана на евродепутатите д-р Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Емил Радев и Владимир Уручев.

Елена намира място сред стоте изявени деца, избрани да пътуват до Брюксел,  след активно участие в конкурсите на Фондация „Българска памет” и участието си в XXI семинар във Варна. За избирането й заедно с ученици от Албания, Македония, Сърбия, Молдова, Украйна, Румъния, както и от Западните Родопи и района на Тервел роля играе и отличеното й есе на тема: „Предприемачеството като възможност за личностно и професионално развитие”.

През първия ден от работната визита учениците  разгледаха  забележителностите на Брюксел, а през втория  имаха възможност да посетят ключовата институция на Европейския съюз и да разговарят с българските евродепутати.

Това е третото участие на  ученичката  от 12а в организираните конкурси от Фондацията на д-р М. Врабевски и трети пореден успех за нея.