Ние, учениците от седмите класове, обичаме своето училище и искаме да бъде уютно, чисто, подредено. Затова, когато през месец ноември госпожа Джолева предложи да се включим с наше проектно предложение, веднага се съгласихме. Няма да крием, че мотивацията ни нарасна от факта, че можем да спечелим 1000лв. Представяте ли си? Ученици в седми клас, които сами печелят такава сума! Дълго се колебахме в каква посока да насочим усилията си. И тъй като малко преди това (в края на месец октомври) нашите учители Л. Джолева, Росица Вълканова и Милена Кандева реновираха един от коридорите в училище, кръщавайки го „Коридор на будителите”, избрахме мисията ни да бъде насочена към обновяването на училищния интериор.
Обсъдихме възможностите, говорихме с нашите родители как биха могли да ни помогнат, коментирахме с директора госпожа Попадийна дали ще може да разчистим училищното мазе от трупаната с години хартия и стари учебници, накрая се обединихме около идеята хем да почистим, хем да сътворим нещо ново и полезно. Така в продължение на седмица планирахме какво искаме да направим и как да го реализираме. Решихме да изберем име на проекта си „В училище знам – направи си сам!” не защото ръководството не се грижи за обновяването на базата, а защото смятаме, че ние сме не само негови временни обитатели, а стопани, които също могат да допринесат за уюта, и с дейностите си да покажем, че заедно можем повече. Планирахме да направим диванчета за отдих от палети и да ги аранжираме с дунапренови възглавници, като идеята се роди от наши съученици, които се отопляват на пелети и използват дървените палета за градински мебели. И така се роди идеята, че от нищо ще направим нещо. Междувременно в училищното мазе открихме стари и ненужни чинове. „Откраднахме” идеята от едно варненско училище за едноместни чинове, които да направим от старите железни крака и нови плотове от ПДЧ. Пресметнахме грубо колко пари ще ни трябват и запретнахме ръкави. Планирахме дейностите си според месеците, в които работихме. От декември до края на месец март отговорно и с ентусиазъм, подкрепяни от класните ни ръководители – Ел. Влайна, Л. Джолева и Здр. Сугарева, както и родителите ни, дадохме всичко от себе си, за да осъществим идеите си.
Ето в резюме какво направихме: проведохме два базара – коледен и първомартенски, изчистихме почти 5 тона хартия от училищното мазе, изшкурихме и боядисахме 52 броя железни крака от стари чинове и поръчахме нови плотове за тях, оборудвахме нов и свеж кабинет по БЕЛ, украсихме го с помощта на дарители с дърво на класиците и прекрасен фототапет, събрахме стари дунапренови дюшеци и палета, от които направихме диванчета за отдих на коридора на втория етаж. Така показахме, че училището е наше и заедно можем да го превърнем в място за споделено учене – на уроци, но и на човечност и взаимопомощ. Заедно – ученици, учители и родители, доказахме, че трудът краси човека!
Хубаво е да направиш нещо сам, всъщност безценно е!
Мартин Харизанов, 7б: „Участвах в проекта с голямо удоволствие. Много работа падна, но съм доволен, защото през цялото време до нас бяха учителите, с изцапани ръце и мръсни бузи, те показаха, че трудът не е срамно нещо.”
Ралица Манафова, 7в: „Сега разбрах колко са отдадени учителите на професията си. С такова желание ни подкрепяха и ни учеха какво и как да направим, показаха ни, че училището не е място за мъчение, а място за приятелства и полезни изяви. Искам да се върна в училище, за да се радвам на това, което ние направихме сами.”
Борислав Джолев, 7а: „Пак бих участвал в такъв проект, много е поучителен и зареждащ. Така и трите класа станахме по-сплотени и затова повечето ще си останем в това училище. А и учителите са най-добрите!”
Росица Кирева, зам.-директор в СУ „Бр. Каназиреви”: „Адмирации за учениците, поклон пред колегите, които показаха, че заедно с децата можем да бъдем креативни, отговорни, съзидателни. Гордея се с учениците и с колегите си.”
