Приключи поредният проект, по който работиха десетокласниците в часовете си по история под ръководството на преподавателя д-р Катя Бранкова. Проектът беше наречен „Памет и паметник“. Резултатите бяха представени пред родители и учители на десетокласниците в малката зала на читалище „15 септември 1903-1909г.“
Работата им премина през 3 етапа. През първия етап те трябваше да опишат съществуващ мемориал, който ги е впечатлил, без значение дали са го посетили лично. Задачата изискваше от тях да съобразят отговора си със следното: да се запознаят с видовете паметници, да намерят подходяща снимка на мемориала/паметника, който са избрали, да запишат вида на паметника, използваните материали и символи, които откриват, какви чувства изпитват при вида на този паметник, доколко той споделя ясно послание, какво е значението на местоположението и мащабите на паметника за силата на неговото въздействие.
Вторият етап беше свързан с проучване на наличните паметници и паметни плочи в гр. Разлог, да си припомнят историята на града и да подготвят туристически маршрут за представяне на Разлог чрез три избрани от тях паметника. При представянето на паметниците се съобразиха със следното: тема, сюжет, основна идея на паметника, година на създаване, автор, материал за изработване на паметника, вид и местоположение. За разработката на маршрутите имаха свободата да ползват възможностите на ИКТ. Бяха подготвени маршрутни карти и видеофилми.
Третата част от задачата беше най-сложната. Тя изискваше от учениците да влязат в ролята на дизайнери, които се състезават за спечелване на субсидия от община Разлог за изработване на обществен паметник, който да възпоменава значими за младите хора исторически събития, личности или социални теми. Няма ограничения за историческия период. Трябваше да напишат предложение, заедно с макет, за да спечелят шанса техният паметник да бъде построен. Допустимо беше да изберат да почетат някого, когото смятат за важен и който в момента не се отбелязва, да съобразят значението на местоположението и мащабите на паметника за силата на неговото въздействия, да изготвят предварителни скици на идеята си за паметник и за най-близкото му пространство.
Учениците представиха 21 проекта – 6 индивидуални и 15 групови. Идеите им бяха разнообразни и стойностни – от исторически личности, които до момента не сме почели с подобаващ паметник (д-р Иларион Астинов, Борис Орозов, Петър Цуцуманов), възпоменателна чешма в памет на Христо Ботев, мраморен лъв като допълнение на паметника на Левски в града, нашето читалище като огнище на знанието, до ежедневни прояви или житейски ценности, които заслужават обществена оценка – милосърдие, свобода, женската сила и устойчивост, дарителството, паметник на волейболиста, защото волейболът е спорт с традиции и успехи в нашия град, на „История славянобългарска“, любовта, добротата, триединството тяло-дух-мисъл, на разложките традиции, свързани с Нова година – кукер и мома в носия, както и на разложката запеска.
Всеки индивидуален изпълнител или група разполагаше с 2 минути да представи мотивите си за вида паметник, който предлага. Учениците се постараха и се справиха с най-трудното – с малко думи много да кажат. Всички предложиха достатъчно аргументи в полза на идеята си. След представянето на проектите всички присъстващи гласуваха, за да изберат трите най-оригинални идеи.
Резултатите показаха следното – първо място спечели паметникът на „История славянобългарска“, изработен от Ралица Манафова и Йордана Тричкова от Хб клас. На второ място бяха класирани 3 идеи – паметник на милосърдието, предложен от Борислав Джолев от Хб кл., на д-р Иларион Астинов, предложен от Петър Мишков и Радослав Чилев от Хб кл., на волейболиста, предложен от Георги Атанасов и Иван Ковачев от Хб клас. На трето място бяха класирани 2 идеи – разложка мома, предложена от Веселина Ангелинина, Катерина Копанарова, Никол Кондева, Анелия Балтаджиева, Милен Плеснев, Йордан Драгунин от Ха клас и кукер, предложен от Мария Джолева, Мартин Кокалчев, Кристиан Андреев, Петя Иванова и Лиляна Иванова от Хв клас.
Директорът на училището г-жа Росица Тумбева благодари на учениците за отговорността и проявения творчески подход при решаването на тази трудна задача. Младите хора доказаха, че могат да се справят с всяка задача, независимо колко трудна изглежда тя. Показаха, че паметниците са необходими не само да поддържат паметта ни будна, но и да ни накарат да оценим и най-незначителните на пръв поглед ежедневни прояви, които доказват човечността ни. За тях паметникът е и урок, който ни показва кога грешим и как да поправим грешката си. Рушенето на паметници не променя нищо в битността ни. Защото миналото е част от нас и то не бива да бъде изтрито.
