Моят духовен живот през Средновековието – есета
Мариана Костова, 9б клас
През XI – XII век най-многобройни от групата на духовниците сме селските свещеници и монасите. Селските свещеници често сме полуграмотни и малко се отличаваме от селяните по начин на живот, но сме доволни от живота си . Монасите обикновено обитават манастирите, които са едни от най-добре уредените стопанства през този период в Европа. Зад стените на манастирите повечето монаси се занимават с преписване на книги. По този начин манастирите се превръщат в значителни културни центрове, които съхраняват и развиват християнската книжнина и литература. Така запазват делото си за бъдещите монаси и поколения. Но има и такива монаси, които се отдават на разгулен и охолен живот. В някои от манастирите – противно на християнското учение за въздържание от земни удоволоствия – дневното меню на монасите се състои от множество богати ястия. Манастирите могат да си го позволят, ограбвайки труда на зависимите от тях селяни. Някои от монаисте обличат ризници и вземат мечове, за да участват в сражения или кръстоносни походи. Отделни монаси пък не се свенят да търгуват с лъжливи християнски реликви, като части от мощи, парченца от кръста, на който е разпънат Христос, капки от млякото на Богородица и др. Въпреки това групата на образованите духовници и монаси има основната заслуга да поддържа грамотността и да развива европейската книжовна култура.
Паството се опитва упорито да въведе дисциплина сред нас, Божите слуги на земята и да ни отдели от останалите човешки групи. Ние, духовниците, започваме да се обличаме по различен начин, като типът на облеклото ни зависи от региона или манастира, в който живеем. Забранено ни е да се женим и да създаваме семейство. Като наш особен белег се налага и т.нар. тонзура – на гтемето на главите ни се очертава кръгло петно, което се остригва до кожа.
Катерина Костова, 9а клас
Ако си мислите,че да си рицар е лесно,то бързо мога да Ви разубедя! Толкова много задължения, а толкова малко свободно време. Освен това, не ни оставят и да си поживеем, ами още от 15 годишни ни взимат, за да ни обучават. Рицарят трябва да притежава толкова много добродетели : мъжество, вярност, щедрост, благоразумие, куртуазност, чувство за чест. Повярвайте ми, не е лесно да се усвоят.
Аз, като всеки рицар, обичам да ходя на лов. Това е едно от най-достойните занимания, но от друга страна изпитвам презрение към всякакъв вид физически труд. Та защо ми е ? Зависими от мен селяни, ме изхранват с данъците, които ми плащат. Живея в замък, който на практика е непревземаем. Първоначално животът в него бе твърде примитивен, но за щастие, с годините това се промени.
Дотук, всеки би си казал, че животът ми е рай, но дали наистина е така ?
Всеки ден трябва да прекарвам много часове, упражнявайки своите умения. Също така трябва да слушам обедната литургия, която повярвайте, не е особено интересна. Бронята, която нося е изключително тежка.
А тези рицарски турнири направо ме съсипват !
Те се водят с притъпени оръжия, но въпреки това често завършват с тежки наранявания или дори със смърт за някои от нас. Предпочитам да умра, докато защитавам дамата си, а не, докато се доказвам на зрителите !
Като споменах дама,аз дори не съм женен за нея, а за друга. Рядко успявам да зърна лицето й, но за нея ще дам и живота си !
А сега пожелайте ми късмет, защото утре започва следващият кръстоносен поход и добре си помислите дали още искате да станете рицар !
Ние, рицарите, сме най-многобройната група на средновековната аристокрация. За нас няма по-достойни занимания от войната и ловът. Живеем в замъци, издигани на недостъпни височини.
Бронята за нас е изключително важна. Сражаваме се облечени в броня. Под шлема и тежката броня на торса си носим стоманена ризница, която покрива почти цялото тяло. Носим също железни ръкавици, наколенки и приспособления за лактите. Тежестта на едни рицарски доспехи варира от 20 до 40 килограма. Ето защо ние се нуцдаем от помощник, наричан „оръженосец”. Често си устройваме двубои, наричани „лъжливи турнири”. Те се водят с притъпени оръжия. Една от основните защити на рицаря-конник е щитът, на който почти винаги е изобразен и гербът на рицаря или на неговия феодал.
Трябва задължително да имаме „дама на сърцето”. Не е необходимо това да е собствената ни съпруга. Доста често дори не зърваме лицето на дамите си. Някои от нас пишат поезия, в която възхваляват подвизите си и дамата на сърцето.
Ние оставяме ясна следа в историята с нашите походи и подвизи. Най-известният мит е този за Крал Артур и Рицарите на кръглата маса. Управляващи вълшебното кралство Логрия, техните най-известни подвизи са свързани с търсенето на Светия Граал и битките им с различни чудовища. Най-известните рицари от тези легенди са Ланселот от езерото, неговият Галахад, който е най-великият рицар, Сър Гауейн, Сър Пърсивал, Сър Пелинор, Зеленият рицар и злият Сър Мордрет.
Гергана Прешелкова, 9б клас
Аз бях смел рицар и живях достойно в моя замък заедно с моя предан кон Шедъл. Бях изключително смел и безстрашен рицар. Наричаха ме “черната стрела”. Този псевдоним го спечелих с чесно спечелени двубои. Нямах загуба в турнирите. Пробождах сърцата на противниците си с черното си копие. Всички ме мислеха за безмилостно чудовище, което няма чувства, не изпитва жалост, мъка, нито тъга-чувства присъщи за хората, но не и за мен. Аз всявах страх и ужас сред всички селяни и благородници. Всеки смяташе, че сърцето ми е превърнато в камък. Никой не ме познаваше и даже моето лице не бяха зървали. Разказваха се много истории за мен. Едни казваха, че лицето ми е изгризано от плъхове, други мислеха, че съм циклоп, а трети твърдяха, че изобщо нямам лице. Всички много грешаха. Един ден всички щяха да научат истината и този ден настъпи.
20 Юли 1033г. за пръв път от 10 години някой дойде в моя замък. Този някой беше принц Уилям. Той беше изпратен от краля на Англия, неговият баща, за да ме убие. Аз бях в кулата на замъка. Той ме намери и без да каже нито дума извади меча си и започнахме да се бием. След дълга схватка, той ме повали на земята и опря меча си до сърцето ми, както аз правех с моите противници преди да ги убия. Но вместо да ме убие, свали шлема ми, за да види лицето ми. Когато видя лицето ми той замръзна, тъй като очакваше да види някакво чудовище, а срещу него стоеше просто едно момиче.
Сигурно се питате как свършва моята история? Дали принца ме уби? Дали приказката ми свършва с щастлив край? Принц Уилям не ме уби, даже напротив, ние се оженихме и станахме бъдещите крал и кралица на Англия.
Пламена Бучкова, 9б клас
Ние рицарите сме хора на Средновековието. По това време обществото се делеше на молещи се, воюващи и работещи. Ние сме от групата на воюващите. Да кажем, че аз съм рицар… Ние изграждаме най-многобройната група на средновековната аристокрация. За мен достойни занимания са ловът и войната. Всички ние воюваме за нови земи и богатства, в същото време аз и всички останали рицари изпитваме презрение към физическия труд, селяните ни изхранват със своите данъци. Живея в замък и въпреки че, след XI в. в замъците ни прониква лукса, за да оцелеем ни помага нашето духовно мислене като увереността в самите нас, искреността, отговорността и т.н. Любимите ми оръжия са мечът, дългото копие и бойната секира, с които облечен в броня воювам за нови богатства. След известно време на всеки от нас му е необходим помощник- ,,оръженосец’’. Често се бием срещу други рицари и някои от тези двубои завършват със смърт. През XI в. се организират рицарски турнири. Повод за тях са сватби, победи и др. Към края на XII в. този спорт се превръща в състезание, където ние- рицарите преминаваме през различни препятствия. Много от нас участват в Кръстоносните походи и някои от нас така са намерили смъртта си. В тяхната епоха, под влиянието на възникналите тогава духовно-рицарски ордени, се затваря в наследствена аристокрация, осъзнаваща се като международен военен орден. Необходимо е да притежаваме физическа сила, храброст, хитрост. Освен това от нас се иска да държим на думата си, да притежаваме мъжественост, вярност, щедрост, благоразумие, изтънчена общителност и чувство за чест. Всички ние имаме ,,дама на сърцето’’ от благороден произход , която по правило не е нашата съпруга и, в чието име извършваме различни подвизи.
Теодора Лазарова, 9б клас
Из дневника на един рицар
Лятото на 1112г.
Аз съм представител на едно от трите съсловия, на които хората през Средновековието се делят. Аз съм рицар. Е, ако трябва да сме напълно точни, аз съм първата жена рицар. И може би единствената. Имам огромен замък и много зависими селяни, които работят за мен. Няма да отричам, че живея в охолство. Уменията ми с меча надхвърлят възможностите на много други рицари. Но най-ненадмината съм с лъка. Моя покровителка е Лейди Мина. Благодарение на нея станах рицар, благодарение на близките й отношения с Краля. Тя е моят сюзерен, човекът на който съм се заклела във вечна вярност и закрила.
Историята, която съм се заела да разкажа се случи неотдавна. Лейди Мина беше изпаднала в беда, от която щях да я спася, както винаги. Първо трябва да спомена съюза на Тримата. Те бяха известни в цялото кралство. Славеха се като храбри рицари и изкусни войни, надарени с куп добродетели като благородство, честност, щедрост и т.н. Но това бе само привидно. Истината бе, че те бяха злодеи, които тероризираха както собствените си поданици, така и чуждите. Всяваха смут дори в сред някои други представители на аристокрацията. Тъй като бяха едни от най-заможните всички ги намираха за очарователни. Тук е моментът да спомена техният лидер, от рода СА (това пишеше на герба му). Той бе наричан от всички Чаровния, защото…ами да кажем, че външният му вид олицетворяваше Чаровният принц от всяка приказка. Пълната истина бе, че беше просто един подлизурко. Отлично прикриваше цялата подлост, на която бе способен, той най-много от Тримата. Бе измамил стотици хора, а следваща в списъка му бе Лейди Мина.
Лейди Мина бе организирала рицарски турнир. Наградата бе Лейди Мина да уреди лична аудиенция на победителя с Краля. Чаровния бе сред първите, които се записаха в турнира. Бях сигурна, че крои нещо. Затова побързах да се присъединя.
Първият кръг от турнира бяха двубои на кон с тъпо оръжие. Излишно е да казвам, че до този момент никой не можеше да ме победи. Тогава дойде ред да се изправя пред Чаровния. Бях подготвена за това, че може да играе мръсно. Той знаеше, че докато съм в играта нямаше да може да се докопа до Лейди Мина и Краля. Стана точно както предположих. След като не успя да ме събори от коня извади малък меч изпод бронята на ръката си. Прицели се в слабото място на доспехите ми. Бронята ми бе прекалено тежка и не успях да избегна атаката напълно. Подлецът успя да направи рана на рамото ми. Но все пак се задържах на коня и успях да премина на следващи кръг. В почивката превързах раната си. Лейди Мина каза, че е само драскотина, но настоя да прекратя участието си. Това бе един от малкото пъти, когато не изпълних заповедите й. За съжаление атаката стана толкова бързо, че никой не я бе забелязал. И Чаровния отново се измъкна.
Вторият кръг не бе за физически изпитания. Бяхме останали няколко рицари. Първата загадка бе отправена към мен. И тя гласеше: Какво е по-добро от бога, по-лошо от дявола, бедните го нямат, богатите не се нуждаят от него, ако не го ядеш умираш? Замислих се сериозно. След това се сетих. Загадката можеше да изглежда сложна, но всъщност беше доста проста. И отговорът беше Нищо . Нищо не е по-добро от бога, нищо не е по-лошо от дявола, бедните нямат нищо, богатите не се нуждаят от нищо, ако ядеш нищо умираш. И отговорът бе правилен. Беше ред на Чаровния: Човекът, който Го продал, не Го искал.
Човекът, който Го купил, нямал нужда от Него. Човекът, който Го използвал, така и не узнал за това. Какво е Това? Чаровния се позапъна, но все пак това бе лесна загадка и очаквах да се справи. И той го направи. Отговорът бе Ковчег. Накрая останахме само аз и Чаровния. Този, който решеше загадката преминаваше в последния кръг. Ето го и въпроса: Бандити отвличат един граф и го питат къде е златото му. Те му казват: Ако кажеш истината ще те удавим, ако излъжеш, ще те обесим. Какво трябва да каже той? Този път отговорът дойде и от двама ни едновременно. Ако каже, че ще го обесят, и те наистина го обесят, тогава той е казал истината. Следователно той трябва да каже, че ще го удавят.
Двамата с Чаровния бяхме единствените преминали на трети кръг. А той беше стрелба с лък. Бях сигурна, че тук няма как да ме победи, но стратегията бе променена. Щях да загубя нарочно, за да стане той победител. Тогава щях да разбера какво е намислил наистина и да го спра. Задачата бе да уцелим ябълката в средата на мишената. Който уцелеше най-близо, беше победител. Можех да направя това със затворени очи. Все пак стана така, че моята стрела излетя някъде в полето и дори не улучи мишената. Неговата стрела се заби на няколко сантиметра от ябълката.
И така…Чаровния спечели и през цялото време ме гледаше триумфиращо. Аз трябваше да се преструвам на сломена. Лейди Мина, Краля и Чаровния влязоха в каретата и отпътуваха. Аз ги следвах тайно по скрит маршрут. Изведнъж каретата спря. Забелязах, че кралският ескорт, който ги следваше го нямаше. След малко се появиха и другите двама от Тримата. След секунда Чаровния излезе от каретата, опрял ножа си в гърлото на Лейди Мина. Другите двама заплашваха Краля с мечовете си. По шията на моята господарка се стекоха няколко капки кръв. Само това и чаках. Изпънах лъка си и изстрелях няколко стрели една след друга. В следващия момент Тримата се намериха да висят от едно дърво. Стрелите ми се бяха забили толкова точно, че да не ги убият, макар да се допираха плътно. Чухме конниците, които пристигаха, за да защитят Краля. Той знаеше какво да прави с предателите. Те не бяха достойни за негови рицари. Най-малкото, което щеше да им се случи бе раздялата с доспехите. Нарушението на рицарския кодекс носи позор за прегрешилия рицар.
Раната на Лейди Мина беше повърхносна. Кървенето спря бързо. Подадох и ръка, за да се качи зад мен на коня и след това поехме към владеният й. Бях спазила клетвата си към нея за пореден път. Отново доказах, че съм достоен рицар.
Тодор Иванов, 9б клас
Днес бях на " лъжлив двубой " да изпробвам нова техника, която научих преди една седмица. Добре че бронята ми беше по-здрава от тази на противника ми, иначе щеше да ме рани тежко в ръката. Поне моята техника проработи и го изненадах, но спрях навреме, иначе можех да го оставя без крак. След това казах на оръженосеца ми да занесе моите доспехи в замъка ми и да ги остави на масата, за да ги проверя за прорези и смачквания. После отидох да помогна на селянинът, който ми плаща данъци с неговата нива, защото я застигна бедствие и по-бързо да разчистим и да се опитаме да спасим останалата реколта, защото ще ме очаква поне двуседмичен глад ако не го направим. Най-накрая късно вечерта ще съм вдъхновен да пиша поезия на дамата ми, която очаквам да видя другата седмица.
Всеки ден до настъпването на срещата ми с моята дама, аз прекарвах своите дни в очакване и нетърпение като изключим тежкият лов, който продължи два дни и за съжаление не хванахме нищо. Само едно нещо ми повдигаше духа и то беше срещата, от които само малко рицари могат да се похвалят че са били на нея!
Преди денят, в който сигурно животът ми щеше да се промени, аз посетих близкият манастир и помолих моят приятел монах да ми прочете молитва за здраве, късмет и благоденствие. След като се върнах от манастира, отидох в замъка ми да се избръсна, защото отдавна не бях отделял внимание към моята външна красота. Отидох до близката река и се изкъпах като едновременно подстригвах и сресвах косата си. Почувствах голямо облекчение и свежест като облякох моите нови дрехи, които бях поръчал на близката гилдия за дрехи. Те бяха с моят любим цвят-зелено, за мен този цвят е най-красивият и показва стилът ми. Превъзбуден от утрешният ден, аз направих физически упражнения докато нямам сили за повече и си легнах по-рано, за да стана по-рано и да се оправя навреме.
Денят дойде, станах както го бях планувал. Закусих 4 пържени яйца с малък царевичен хляб, за да имам енергия за по-голямата част от деня. Бяха ми казали да чакам моята дама близо до нивата на моя селянин, за да не се разнесе историята, защото у някои можеше да се зароди завист и да разправят какви ли не истории за мен или за дамата ми. Беше един часа на обяд, аз чаках все още и легнах на тревата, погледнах към небето и то беше много ясно и имах добро предчувствие. Радвах се на небето и изведнъж видях може би най-красивата картина в моят живот, тя сякаш бе нарисувана от ангел! Това беше моята дама, която се сливаше със небесният свод, тя беше застанала пред слънцето и около нея имаше облаци със лек бриз, които показваха красотата и изяществото на нейната коса. Неможах да повярвам, че и тя беше облечена в зелено, което беше странно за дамите, това веднага ми подсказа че сигурно аз сам най-щастливият рицар в Европа! Станах и веднага я попитах дали ще иска да стане моя съпруга, защото бях сънувал че с нея живеем щастливо до края на дните си. Тя веднага ми каза думата, която исках да чуя и тогава повярвах, че друг рицар като мен никога няма да има. За първи път целунах дама и направо се влюбих в нея.
Веднага след това видях как светът се преобърна и всичко пред мен изчезна и се появи килимът в замъка ми. Тогава осъзнах, че съм спял до късно наобяд, след като съм се изкъпал и съм направил упражненията си, това ме е приспало за дълго време и въображението ми е измислило всичко това, за което съм мечтал. В реалността дамата ми отказала да дойде в моя град, защото е намерила по-богат рицар от мен.
"Духът на Новото време" – есета
Елена Загорчина , 10 в клас
Историята познава много велики личности. Всяка една от тях е оставила дълбoк отпечатък върху настоящето. И независимо дали тази хуманитарна наука наука ще ни срещне със знaйна или незнайна за нас историческа личност, щом историята помни, значи има какво да почерпим от нейния опит. Всяка една значителна персoна е свързана със значително събитие.
Хората казват, че най- интересната част от историята е там, където се прелива с религията. Както всяко нещо на този свят, през различните периоди на развитие на християнството също имало своите тъмни и светли страни, но и такива, които са по средата. Такива, които в едно и също време са приемани за правилни, изразяващи дъха на новото време и нуждата от нещо ново, но и за нещо страшно и античовешко.
Ролята на „ средна” позиция изиграва религиозният орден на Обществото на Исуса, създаден през 1540 с папска була от Игнацио Лойола. Орденът е известен още като йезуитски. Започва своята дейност още през 1534г. В земен план, целта му е борба с ересите и завърждаването на католицизма, но с различни и благотворителни мирни средства. От една страна йезуитите искат ересите да бъдат унищожени по мирен път, но от друга страна действат със смазващ размах. Думите, които ги водят са: „ Целта оправдава средствата”.
Йезуитите са защитавани от църквата, те са под опеката на папата, а основната им цел е да премахнат разделението в християнството, борейки се с методи, които можем да наречем нечовшки.
Основно правило на ордена е желязната дисциплина и спазването на йерархията. Главни средства за опазване и утвърждаване в обществото на католическото християнство, както за и разширяване на членската маса са образованието и дипломацията. Йезуитската дейност са насочени към възпитанието на подрастващото поколение католически християнски дух. В почти всички държави, където е разпространен католицизмът, са създадени многобройни училища и университети, като особено внимание се обръща на богословските факултети, някои от които са запазени и до наши дни. Нравствената, интелектуална и академична подготовка са смятани за едни от най- високите постижения в областта на образованието.
Може да се каже, че наистина йезуитите са били духът на новото време от гледна точка на това, че то е съпътствано с появата на нови неща. Но от друга страна шпионажите, убийствата, лицемерието и измамите, които те използват ни карат да се запитаме дали наистина това е духът на новото време.
Владимир Боянов, 10 в клас
С настъпването на т.нар „ново време” се променят редица неща, като най-значимото сред тях е навлизането на хуманизма и антропоцентризма. За разлика от преди, когато църквата е била център на общественото битие (теоцентризъм), в новия свят се наблюдава поставянето на човека в центъра на всичко.
Но човекът на новото време също е променен. Той трябва да говори чужди езици, да разбира от изкуство и различни науки. Само такъв човек може да „измести” теоцентризма. Типичен пример за това са хора като Леонардо да Винчи, Микеланджело и др.
Отношението към жената също се променя, тя се реабилитира и бива поставена наравно с мъжа.
Но промяна не настъпва само у хората… Промяна има също в архитектурата, градоустройството, икономиката. Например, в духа на новото време бива изработена каляската, това е една от причините поради която градовете се преустройват. Улиците се изравняват, оформят се фасадите на сградите. Заради отминалата чумна епидемия се създават канали. Всичко придобива нов облик, но това все още не е достатъчно за ренесансовия човек. Той осъзнава, че Европа не е целия свят… Започват Великите Географски Открития, като най-великото от тях разбира се е откриването на „новия континент” – Америка. Много европейци започват да пътуват по света за да търсят приключения, богатства и слава… Тогава се ражда търговията. Много и различни товари биват превозвани с кораби от Азия и Америка към Европа, най-вече към Испания и Португалия.
Човекът, в духа на новия свят вече не е предишния тесногръд и консервативно-мислещ, който се интересува само от това как да преживее. „Новият” човек гледа в бъдещето и иска да остави диря след себе си, било то в науката, изкуството или историята…
Ваня Маркова , 10 в клас
XV век поставя началото на един нов свят. Причина за това, е че по това време животът на европееца се променя. До тогава той не се различава много от този на предците му. Но след носвостите настъпили в бита, политиката, науката и като цяло в заобикалящия го свят човекът се променя и развива.
Новият свят бива предшестван от три големи явления – Ренесанса, Великите географски открития и Реформацията.
През XIV век плъзва смъртоносна разновидност на чумата. Много градове се обезлюбяват, замира обществения живот,прекратяват се религиозните служби. Всеки аспект от живота бива докоснат и разтърсен от чумната епидемия. Това е един от най- важните стимули, който кара европеецът да преосмисли своите представи.
Ренесансът – културно явление от XV – XVI век в италианските градове. Тогава се създават идеите за ценностите на отделните личности и се изгражда духът на Новия свят. По време на Ренесанса се създава хуманизмът, според който човекът се поставя в центъра на обществото. Стремежът към съвършенство поражда силно увлечение към утопиите, и към способността да се владеят колкото се може повече науки и изкуства. Този стремеж води до открития, които помагат и стимулират развитието на човечеството. За хората това време, на новости във всички обласи, е плашешто. За това масова психоза обхваща Западна Европа от края на XV век до средата на XVII век, от която най-много страдат жените.
Великите географски открития започват в края на XV век довеждат до бързото европеизиране на Новия свят. Стремежът на европееца към това да бъде образован, да открива и създава, а и недостигът на благородни метали и отдалечеността от важни търговски центрове, довежда до откриването на нови земи.
Най-големите и най-важните открития дължим на португалците и испанците. Благодарение на навигационните познания на поругалците, търговията по море се развива, заобиколена е най-южната точка на Африка, открит е морският път до Индия. Търговията и мореплаването се развиват и за това стремежът на европеецът са завладява все повече и повече се увеличава. Благодарение на този стремеж е открита Америка, което води до промени. Насилственият начин, по който вропейците налагат религията и традициите си върху туземците показва до каква степен са се възгордели, а също и неспособността им да възприемат чуждото и различното. Голяма част от европейските държави стават колонизатори на новооткритите земи. Откритията довеждат до развитие на търговията, разширяване на познанията и до нови страхове и стремежи на европейците.
Църквата има една от най-важните роли през Новото време. Заради политическата разпокъсаност на Западна Европа църковните водачи започват да се намесват в международните отношения и започват да дирижират политическия живот. Това води до силното желание на владетелите да се откъснат от Римската църква.
Широкото разпространение на Библията и възникването на нови учения с антикатолическа насоченост водят до големи промени. Появата на лутеранството и на други протестантски движения, негови последователи, води до тежки конфликти и борби срещу движенията в отделните държави. Реформацията е религиозно движение насочено срещу католическата църква, а не срещу религията.Идеите за реформация отразяват религиозния живот в Европа и оставя дълбоки следи върху развитието на европейския свят.
Промяната в ежедневивто на европееца, настъпила с чумната епидемия, големите открития и религиозните бунтове, отразява стремежа към развитие. Всичко това води до извисяването на човек на едно по-високо ниво, от което започва усъвременяването във всеки аспект от живота му. Всички тези явления показват духа на един нов свят. Свят, изпълнен със страхове, открития, конфликти и противоречия. Безспорно всеки европеец притежава духа на Новия свят. Дух, който коренно го променя.
Иван Мавродиев, 10 в клас
В началото на XV век се зародила буржоазната класа ,която постепенно се превръща във водеща стопанска и политическа сила.Развитието на производството , предприемачеството,търговията,лихварството и кредитното дело първо в Италия, а после и в други страни , допринесло за икономическото процъфтяване на градовете , от една страна и от друга позволило на буржоазията да натрупа големи състояния.Представителите на новата класа все повече имали нужда от хора , които да се занимават с деловите им въпроси , както и от талантливи занаятчии , художници , музиканти и поети чиито произведения се превръщат в неразделна част разкошния им бит.Постепенно властта на благородниците и духовниците преминават в ръцете на банкерите и политиците.Тъй като вече не били закрепостени към феодалните владения , хората били свободни да пътуват. Мнозина се преселили в градовете , търсейки по-добър живот. Самите градове имали нужда от учители,лекари и нотариуси.Така заедно с буржоазията в тях се зародила многобройна интелигенция която участвала в изграждането на ренесансовата култура.Всички тези промени отбелязали началото на един нов свят , които бързо щял да се развие през следващите четиристотин години. През втората половина на XV век европейските мореплаватели откриват нови земи и търговски пътища, които променят изцяло представите за земята , довело до подем в световната търговията и до промени в политическата карта на света.
През епохата на средновековието европейците имат твърде ограничени познания за заобикалящия ги свят.В представите им Индия и Китай са далечни „приказни страни на изобилието” , заобиколени от „великия океан” , а за съществуването на американския континент и страните от далечния изток дори не подозирали.Интересът на ренесансовите хора към непознатите земи е продиктуван не само от стремежа им към нови знания.Богатствата на изтока отдавна вълнуват въображението на търговци и пътешественици . Португалците са първите европейци , които търсят морски път към Индия.Епохата на Великите Географски Открития започнала през XV век с експедиции на португалците,финансирани от Енрик мореплавателят , които направил първите проучвания на западния бряг на Африка.До 1460 година те овладели Азорските острови и островите Зелени нос.Две десетилетия по-късно Бартоломео Диаш достигнал най-южната точка на Африканския континент нос Добра Надежда , които нарекъл нос на бурите.В края на XV век Вашку Да Гама предприел пътешествие до Индия и открил морския път между Европа И Азия.След завръщането му португалския крал Мануел I изпратил мореплавателя Педро Кабрал в Индия с търговска цел.По това време на плаванията той открива крайбрежието на Бразилия , което приел за остров и го нарекъл Ил да Вера Санта Крус.През 1517 година португалците стигнали до Китай , а след около 30 години и до бреговете на Япония.
Мирослав Иванов, 10 в клас
Според мен от уроците, които сме взели в часовете по история, новият свят поставя човека в центъра на всичко.
През новото време човек се превръща в център на света и се проявява като откривател и завоевател. Той търси нови теории за произхода и формата на света и иска да го опознае. Съществуват няколко причини за откритията. Най-важни и на първо място са азиатските стоки като коприна,черен пипер,порцелан и др. Тези стоки достигат до Западна Европа по пътя на коприната,но никога не достигали и затова били скъпи а търсенето им-голямо. Друга причина е желанието за разпространение на християнството. Други причини,като социалните възникват с появата на излишно население бедняци,безимотни благородници и др.
Изместването на икономическия център от Средиземноморието към атлантическите държави е причинено от турските завоевания в Източна Европа и откритието на Новия свят. Поводът за това е богатството на страните.Те притежават големи търговски флотилии,разнообразно земеделие и наличие на свободни парични средства. Стоките навлизат към пазарите в Европа през Антверпен и Амстердам. На техните пристанища се разтоварвали стоки от Америка-екзотични стоки и от Азия-тютюн,захар,какао,кафе и др. Заедно с промяната на пътищата за търговия се променя структурата на икономиката в Западна Европа. Новата икономика е основана на по-съвършената организация и на разширяващите се търговски контакти. Целият живот е свързан с религията. По това време църквата притежава огромна власт,но това не и достига и започва да злоупотребява с нея. Тя търси пари за да опрости греховете на даден човек.И това ядосва хората и насочват гнева си срещу папата,кардиналите и епископите.
Надежда Бозова, 10в клас
Духът на новия свят поставя човека в центъра и това определя новата икономика и религия които се променят под въздействието на търговията,предприемчив и свободолюбив дух на човека. През новото време човек става център на света,превръща се в откривател и завоевател,става икономически активна личност с предприемачески дух.Човек търси обяснение как е сътворен света и се стреми да га опознае.Причина за новите открития били икономически,религиозни и социални.
От XV век нататък битът ,науката,политиката,войната и дори представите за Бог се променят пред очите на всички.Промяната започва с три големи явления-Ренесанса,Великите географски открития и Реформацията. На прага на новото време,като естествено продължение на средновековието,процъфтява Ренесанса.
Ренесансът е една от най-забележителните епохи в развитието на Европейската цивилизация.Тя е време на разцвета на науката,културата,изкуството и литературата.Ренесансът обхваща периода между XIVв.-XVв.В различните европейски държави ренесанса настъпва по различно време. Смята се,че люлка на Ренесанса,е Италия,Ренесансът е не само време на голямо изкуство.Тогава се създава културата на Хуманизма.За разлика от църквата,която поставя в центъра Бог,хуманизмът обръща внимание на човека.Основните черти,които притежава човека на новото време,са свързани с многопосочна светска образованост.Той трябва добре да познава всички изкуства и да има основни познания за науките.
Времето на промените е съпроводено от едно от най-големите бедствия,сполетяло някога човечеството.От Монголия на запад се разпространява,черната смърт/чумата/,която се разпространява в цяла Европа.Измира голяма част от населението. Много от градовете са напълно обезлюдени,замира административния и обществен живот,финансите,търговията.Земите не се обработват,спира се строителството.Въпреки всичко в Италия започва кампания за хигиенизирането на градовете.Появява се каретата.Разширяват се улиците и се изграждат огромни пътища.След черната смърт светът вече не е същия.Променя се религиозното съзнание и религиозната практика.Появяват се нови религиозни братства,храмове и светци.
Има три основни причини за Великите географски открития,на първо място цените азиатските стоки –коприна,черен пипер,порцелан.В средата на XVв. Градовете,търговията,луксът,войната изискват огромни средства,а благородните метали не достигат.Пътят към Изтока е затруднен от мюсюлманите,затова все по наложително става откриването на морски път към Изтока.Желанието да открият злато също било огромно.Друга причина за интереса към Изтока било желанието за разпространението на християнската вяра.
По това време църквата притежава огромна власт и тя започнала да злоупотребява с нея.Искала пари за издаване на документ за опростяване на всички грехове на даден човек.Много от хората не одобрявали това и насочили гнева си срещу папата,катедралите и епископите.Затова се проявява реформацията,която социално политическо движение през XVI век в Западна Европа възникнало като борба на зараждащата се буржоазия срещу феодализма и католическата църква в резултат на което се ражда протестантската църква.
Всичко това отразява духа и стремежите на поколенията ,които ще прекрачат в третото хилядолетие е амбицията да поставят основите на нов тип духовенство,нова култура и нов свят.
Анита Мехомийска, 10 в клас
Никой през XIв. не съзнава, че живее вече в нова епоха, че изгражда началото на нов свят. По това време във всекидневието се настанява нещо ново и то е промяната. Духът на новия свят поставя човек в центъра и това определя новата икономика и религия, които се променят под въздействието на търговията, предприемчив и свободолюбив дух на човек.
През новото време той става център на света, превръща се в откривател и завоевател, става икономически активна личност с предприемачески дух. Дотогава въпреки епидемиите, глада и войните животътна европееца не се различава много от този на предците му. От XVв. нататък битът, науката, политиката, войната и дори представите за Бога и природата се изменят пред очите на всички. Промените стават все повече и все по-бързи, за да се превърната в същност на съвременната култура.
Промяната започва с три големи явления- Ренесанса, Великите географски открития и Реформацията. Те определят и основните насоки на европейското мислене за столетия напред. Те са фундаментът на бъдещата световна култура, на новия свят, в който ще доминира европееца.
Времето на промените се предшества от едно от най-големите бедствия, сполетявали някога човечеството – Черната смърт. Няма аспект от тогавашния живот, който да не е разтърсен от чумата. След нея светът вече не е същият. Черната смърт прекъсва връзките с миналото, преосмислят се много догми и традиционни представи. Така тази криза от средата на XIVв. е един от най-важните стимули за промяната на европейското съзнание. Причини за новите открития са икономическите, религиозни и социални. На първо място са ценните азиатски стоки – коприна, черен пипер, порцелан… Друга причина е желанието за разпространение на християнството. И така началото на географските открития е положено на Христофор Колумб.
Изместването на европейския икономически център от Средиземноморието към атлантическите държави е резултат на турските завоевания в Източна Европа и откритията на Новия свят. Промяната в търговските пътища довежда до промяна в стуктурата на икономиката на Западна Европа. Тя се основава на по-съвършената организация и по-разширяващите се търговски контакти. Създава се световна търговия, от там се променя и живота на различните социални групи.
Но всичко в живота се свързва с религията. По това време тя притежава огромна власт и започва да злоупотребява с нея. Много хора не одобряват това и се насочват срещу папата. Заради това се появява и Реформацията – социално политическо движение, също плод на духа на Новия свят.
С Великите географски открития се променя светоусещането на европееца. Така, като покорява новите земи, европеецът подготвя бъдещата си херемония в света.
Анастас Хаджиев, 10 в клас
Едно от най-значимите събития в Европейската история след Великата зима от 1054г. е Реформацията. Тя е логично следствие от развитието на Римската църква. Заради политическата разпокъсаност в Западна Европа през този период църковните водачи активно се намесват в международните отношения и постепенно започват да дирижират почти изцяло политическият живот. Църквата обосновава тази си роля с твърдението, че след като дейността й има за цел вечното спасение за човечеството, тя има върховенство над тези, които се разпореждат с преходните земни блага.
Усещането за криза и предстоящите го промени се задълбочава още повече с превземането през 1453 година на Константинопол от османците, което се смята за Божие наказание за еретичната Източна църква. Движението на османските орди към сърцето на Европа е смятано за настъпление на войнството на Сатаната, решил да погуби по-голямата част от християнското човечество.
Реформация е причина за многобройни деформации в католическата църква, за която в началото на XVl век и дават сметка за и самите църковни служители.Освен ритуалността превърната почти в самоцел, търговията с индулгенции, която опрощават всички грехове още на земята, в Църквата процъфтяват корупцията и съперничеството, а папите водят скандален живот и се съобразяват единствено със склонността си към разкош и развлечение.
Налагането на неограничената власт на краля предполага подчинение на Църквата и отстраняване на папата от политическите дела на държавата. Още през 1516 година френският крал Франсоа | си присвоява правото да назначава висшия клир в страната и по този начин остановява контрол над Църквата. Провинциалното духовенство се дразни от могъществото на монашеските ордени,а обеднелите рицари със завист и гняв гледат на охолния живот на абатите.
Последните промени обхващат цялата Западна и Централна Европа. Това се дължи предимно на широкото разпространение на Библията, станало възможно благодарение на печатаната машина. По това време има издадени над 400 копия на Светото писание. Библията става най-четената книга в Западна Европа. Вярващите започват сами да тълкуват Библията, без да се съобразяват с посредничеството на духовенството.
Живко Гаргов,10 в клас
Реформацията е религиозно и обществено-политическо движение в Западна Европа за обновяването на католическата църква. Реформацията започва с публичното обявяване на „95 тезиса“ срещу злоупотребите и търговията с индулгенции. Идеолозите на реформацията отричат върховната власт и непогрешимостта на папата, много от тайнствата, стремят се да дадат рационалистични тълкования на обредите. Обявяват се за неподчинение на папата, за национална църква, за богослужение на роден език. От Германия и Швейцария реформацията се разпространява в Италия,Испания,Франция и скандинавските страни.
В очите на европейските държавници, независимо от степента на тяхната религиозност, папството представлява държава като всяка друга. Църквата има голямо влияние върху съзнанието на хората, през късното Средновековие и началото на новото време. Църквата всъщност се превръща в супер държава. Тя претендира за универсален суверенитет и има преимуществото на най- централизираното управление.
На първо място ,Реформацията маркира разпадането на западния християнски свят, при това още от късните години на папа Гонифаций папството все по слабо можело да упражнява своя обединяващ контрол. Европейското общество от XIV и XVв. изглежда вплетено в една ожесточена борба. След като традиционните ценности отстъпвали пред натиска на болестта и смъртта. Публичността на живота в малките общности и селата помага на духовенството да направлява целия живот към подсилването на основите на религията в средновековния живот. Мъже и жени били обучавани във вярата, че всяко тяхно действие трябва да бъде насочено към постигане на спасението. Вярващите били инструктирани в една съобразна икономика на спасението, където работата означава служение, а благодатта е възнаграждението за християнския труд. В една епоха, която напълно сериозно смята, че ужасоте на Черната смърт са Божие наказание за неправеден живот, подобни схващания са сериозно и широко възприемани. Хората са учени, че наказанията са жестоки, защото и греховете са големи.
Преди да се вгледаме в човека, който прокламирал началото на Реформацията трябва да се спрем на обстоятелствата, които оформяли атмосферата, в която се родило движението. Тезисите, които Мартин Лутер публикува срещу индулгенцийте през 1517г. за по-малко от 3 години довеждат до отлъчването му от църквата, през 1521г. той бил обявен за враг на императора, еретик и разрушител на вярата. Нежеланието му да се отрече както от тезисите, така и от учението си го накарали да каже на един свой приятел „ Ние всички сме хусисти дори Павел и Августин“. От тезисите става ясно, че Лутер не изпада в ерес, като изключим неговата омраза към продаването на „ евтина благодат“ от продавачите на индулгенции. Тезисите представляват едно внимателно изложение в достъпна форма на неговото убеждение, че спасението може да бъде постигнато само по пътя на вярата.
Илиян Полежанов, 10 в клас
Нека се опитаме да си отговорим на въпроса: Кога и как Европа престава да бъде в периода на средните векове. Средновековието е периодът между Античността и новото й Възраждане, наречено Ренесанс.
Европа и европеецът скъсват тежките окови на Средновековието чрез погледа в Античността. Европейците възраждат естетическите принципи като яснота и съразмерност и по този начин хармонизират както себе си и останалите, така и средата, която ги заобикаля. Несредновековна или Ренесансова Европа започва да гради бъдещите устои на човечеството.
Човекът през „Новото време” се превръща във всестранно развита личност. Реабилитира се положението на жената в обществото- тя вече е приемана като равноправна на мъжа.
Настъпват промени в градоустройството на Европа. Градовете стават все по-красиви и уютни. Променя се и облеклото на тогавашните хора. Най-напред Италия се откъсва от опеката на Средновековието и там започва Ренесанса или както е наричан там Хуманизъм т.е. човеколюбие.
Хуманизмът се противопоставя на църквата и нейните служители. Ето защо църквата отвръща с клади и гонения от инквизицията, целейки да възвърне своето влияние. Това противопоставяне се дължи на факта, че църквата поставя в центъра на общественото битие-Бога, а това се нарича Теоцентризъм, докато Хуманизма обръща внимание на човека-Антропоцентризъм.
Докато Средновековието играе роля на мост между Античността и Ранесанса, самият Ренесанс изиграва ролята на мост между Средновековието и „Цивилизования свят”.
В несредновековна Европа се твори, съгражда, обогатява и развива културата, изкуствата, литературата и т.н.
Периодът на Ренесансова Европа е помогнал на човечеството да изживее по уникален начин своя подем.
