През учебната 1917/18 г. е открит четвърти гимназиален клас. Постепенно се търсят учители по цялата страна. Двамата братя издържат новоназначените учители. Така през първата година училището изцяло е на тяхната издръжка – заплати, учебници, учбни пособия, отопление, поддръжка и административни разходи. Помагат с пари и на бедните ученици, като им плащат квартирите и храна в местните гостилници. Първите преподаватели са Симеон Попконстантинов – директор, Алекси Попиванов, сестрата на братята – Елена Каназирева-Мицарева, Мария Бежанова, Димитър Арнаудов, Надежда Гидикова, Константин Самарджиев, Николина Георгиева и много други.
       Независимо, че гимназията от началото на учебната 1918/19 г. е удържавена, братя Каназиреви продължават да дават материална издръжка на училището. През различните години в него учителстват група руски емигранти, дошли в Разлог след Октомврийската революция в Русия: Андрей Степанов, Александър Костенко, Вячеслав Шадурски. Период с важно място в историята на гимназията е времето от 1928 до 1931 г. Реализира се мечтата на братя Каназиреви за постройка на нова училищна сграда. Първите тринадесет години от своето съществуване гимназията се помещава в Марковото училище. През 1930г. се построява нова сграда в центъра на града. През 1941 г. Гимназията има вече свой духов оркестър. Първият период в развитието на Разложка гимназия /1917 – 1944 г./ е време между две войни и остри политически сблъсъци.
      Петър Николов Каназирев /1869 – 1931г./ е третото дете от осемте деца на Никола Каназирев. Първоначалното си образование получава в родния си град Разлог. Иван Николов Каназирев /1873 – 1920г./ е четвъртото дете от многолюдното семейство на Никола Каназирев. Основното си образование получава в Разлог, а средното в Солунската гимназия.